— Даровете ти бяха щедри, милорд.
— Това не трябваше да се случи! — заяви с ледена ярост Тасайо. — Изпрати веднага куриер. Искам Господарят на тонга да се яви пред подиума ми и да обясни.
Инкомо се наведе още по-ниско.
— Както заповядаш, милорд.
Не можа да задвижи достатъчно бързо старите си колене, за да избегне бутването с лакът, когато господарят му се промуши през входа и излезе навън.
— Хвърлете тази леш в ямата с вар и извести жена ми — изръмжа Тасайо на най-близкия слуга. — Искам баня, за да махна вонята на гнило от плътта си.
Инкомо прецени, че идеята е доста разумна. Спомни си със съжаление малкото робинче и сладката разтривка с гъбата, но смутовете на деня не бяха свършили.
Докато лежеше във ваната, Тасайо повика безкрайна върволица слуги за разпит. Мнозина признаха, че са видели убиеца на влизане. Един Патрулен водач дори призна, че го е пуснал да влезе на пропускателния пункт в хълмовете на границата на имението.
Обяснението му, че е разрешил на убиеца да премине, беше по същество логично.
— Всички войници знаят, че милорд откупи верността на тонга. Човекът дойде открито на пункта, заяви, че е по работа на милорд, и показа документ.
Тасайо изслуша това с присвити очи и стиснати устни. Махна на Инкомо за „не“ и макар и натъжен, Първият съветник нареди на домашния писар да вкара името на воина в списъка за незабавна екзекуция. Войникът щеше да е мъртъв преди Тасайо да излязъл от ваната.
Лейди Инкарна търкаше механично с гъба гърба на мъжа си. Лицето й беше пребледняло и около очите й имаше тъмни кръгове. Като кукла на конци, тя сапунисваше отново и отново мускулестите рамене на лорда на Минванаби, докато на Тасайо не му омръзнаха грижите й и изведнъж се изправи. Инкарна изпусна гъбата и отскочи с уплашен вик.
— Млък! — Тасайо тръсна мократа си глава и слугите с кърпи се втурнаха да го обслужат.
Пратеникът от гилдията едва ли можеше да избере по-лош момент за пристигането си, нито пък слугата, който драсна на входния параван, за да съобщи за появата му.
Тасайо облече богато извезан халат, запаса украсения си с раковини колан и нагласи лакираните в черно меч и кама на кръста си. Докато един роб завързваше сандалите му, облече подплатен жакет, обшит с костени пулове, който предлагаше същата защита като лека броня, без да е толкова неудобен.
— Доведи куриера в личната ми оръжейна — нареди той на бегача си. После махна на Инкомо да го последва, оставяйки жена си да се оправя с робите в банята все едно, че положението й не беше по-високо от това на надзирател.
Оръжейната на лорд Минванаби бе малко помещение без прозорци, с гладки дървени стени с куки за мечове и стойки за броня. Единствената глезотия, която си беше позволил Тасайо, след като бе станал Управляващ господар, бе да закупи екстравагантна колекция от оръжия, някои прости на вид и смъртоносни, изработени за тежките военни несгоди, други — с пищен лак и гравюра, за носене в официални случаи, а третият вид бяха тънки и здрави, без жлебове, изработени да се носят тайно под дрехите. Тасайо тръгна от стойка на стойка, като галеше с длан шлемове, нагръдници и дръжки на мечове и оглеждаше върховете на пръстите си за прах. Робите и слугите, които се грижеха за това помещение, бяха достатъчно благоразумни, за да го поддържат безукорно. Техни предшественици, не издържали огледите на господаря, не бяха преживели недоволството му.
Тих и смирен, каквито бяха станали всички слуги на Тасайо, Инкомо зачака, докато лордът обикаляше от меч на меч и от шлем на шлем, като спираше тук-там, за да оправи катарама или тока или да опипа добре наточено острие.
Куриерът дойде и се поклони на прага. Лордът хвърли съвсем бегъл поглед към знаците на гилдията му, само колкото да забележи, че е от клона на Сулан-Ку. Заговори с измамно спокоен глас:
— Какво послание ми носиш?
Мъжът се изправи.
— Предложение от Мара от Акома — почна той и млъкна, понеже Тасайо се завъртя със секваща дъха бързина.
Пратеникът преглътна неловко поради притиснатия в гърлото му връх на меч. Погледна в очите на мъжа, който държеше оръжието, и пълното безразличие, което видя там, го ужаси до дъното на душата му.
— Милорд — изломоти той, — аз съм само куриер на гилдия, нает да носи писма.
Нито мускул не трепна на лицето на Тасайо.
— А носиш ли ми писмо? — Гласът му беше съвсем спокоен. И леден.