Инкомо предпазливо се покашля.
— Милорд, бегачът на гилдията е невинен и животът му е защитен с клетва.
— Тъй ли? — отвърна Тасайо. — Остави го да говори сам за себе си.
Пратеникът си пое дъх с усилие.
— Мара от Акома моли за среща — почна той и спря, понеже острието натисна.
— Няма да споменаваш това име под този покрив. — Тасайо натисна още малко и острието пусна алена капка кръв. — За какво иска среща тази трижди проклета кучка? Не искам преговори. Искам само смъртта й.
Пратеникът примига. Сигурен; че докладва на безумец, и убеден, че животът му ще свърши тук с прерязано гърло, събра достойнството си и храбро довърши думите, за чието донасяне беше нает от гилдията си.
— Господарката моли Господаря на Минванаби да посети имението й с цел обсъждане.
Тасайо се усмихна бавно. Впечатлен от куража на дребния мъж, отдръпна меча, почисти върха с един парцал и окачи оръжието на куката му. Помисли за миг и хвърли парцала на пратеника, разрешавайки му с жест да почисти кръвта от гърлото си.
Човекът на гилдията предпазливо попи раната, а Тасайо продължи огледа на оръжията все едно го нямаше. После каза на съветника си, сякаш бяха единствените тук:
— А, Инкомо, май съм я уплашил лошо. Засадата ми и убиецът ми може да не са изпълнили целите си, но малката кучка на Сезу трепери от страх. Късметът помагаше на каузата й, но късметът е непостоянно нещо. Тя знае, че не може да издържи още една година. — Лордът на Минванаби огледа една стойка и мина на следващата. Опипа с пръсти плочест нагръдник, сякаш го проверяваше за слабост. — Може би пък предлага компромис, да речем, жертва на името Акома и родословната линия в замяна на оцеляването на сина й?
Инкомо се поклони с дължимата почит.
— Милорд, това е опасно предположение. Също като теб, тя знае, че времето за компромиси е минало. Тя започна кръвната вражда с твоя чичо Джингу. А Десио даде оброк на Туракаму. Заради честта на предците си и поради гнева на Червения бог тя трябва да знае, че няма позиция, от която да се пазари.
— Отчаяна е — настоя Тасайо. — Нека да дойде тук при мен, щом иска да говорим.
Оръжейната бе потискащо задушна. Инкомо рисковано забърса потното си чело и се осмели да каже:
— Милорд, осмелявам се да напомня: лорд Джингу я подцени и в същия този дом тя наложи ситуация, която го принуди да сложи край на живота си.
Светлокафявите очи на Тасайо се впиха в Първия съветник, широки и блеснали на светлината на лампата.
— Аз не съм страхливец. А чичо ми беше глупак.
Инкомо кимна припряно в съгласие, но каза:
— Но и най-храбрият човек би трябвало да е разумен и да действа предпазливо.
Очите на Тасайо се присвиха опасно.
— Да не намекваш, че може да ме застраши? — Плю на лъснатия под. — Тук? Само защото в момента е твърде силна, за да падне в открита атака? Само въпрос на време е — ще пробия и ще я довърша. Всъщност бих се радвал да видя как воините ми опустошават и изгарят имението й. Може би трябва да използвам тази покана за преговори като възможност да ида там и да огледам за най-добра нападателна тактика.
Пратеникът на гилдията изглеждаше смутен от този обрат на разговора. Задачата му на куриер изискваше дискретност, но той не държеше да е свидетел на това обсъждане. Съперничещи фракции можеха да го подложат на изтезания, за да научат какво е чул. Гилдията му се радваше на висока почит, но това не го правеше неприкосновен в часовете със семейството му, когато не носеше официалните знаци.
Инкомо отново избърса челото си. Беше изучил добре нравите на три поколения лордове Минванаби, така че не каза нищо.
Тасайо свърши с прегледа на оръжейната. Не можеше обаче да излезе, без да мине покрай Първия съветник. А Инкомо стоеше като непоклатима скала — винаги беше такъв, когато настояваше на нещо.
— Добре — заключи лордът на Минванаби. — Няма да се срещна с тая кучка на проклетата земя на Акома. — Към пратеника отсече: — Ето го отговора ми. Кажи й, че ще обмисля среща, но на открито, в моите земи. Да видим дали ще има куража или глупостта да приеме.
Пратеникът се поклони с облекчение и драсна навън, а Инкомо каза предпазливо — поне на това го бяха научили годините служба:
— Милорд, ако мислиш за хитрост, все пак бих посъветвал да внимаваш. Мара не е глупаво момиче, а враг, от който трябва да се опасяваме. Обединила е клана Хадама, работа не за дете, и дори да ти я донесат гола и вързана, все пак бих посъветвал да си нащрек.