— Мара от Акома! — извика той високо.
Мара — не беше свикнала с тежестта на шлема — кимна предпазливо.
— По каква причина си събрала клана Хадама и го водиш в Свещения град? — попита строго имперският офицер.
Мара го изгледа отвисоко и каза:
— Срамиш Небесната светлина с лошото си възпитание.
Офицерът вирна брадичка.
— Лейди, ще отговарям за действията си, когато Туракаму отсъди къде ще е следващото ми качване на Колелото на живота. — Хвърли поглед първо към армиите, вдигнали стан покрай речните брегове, а след това, с подчертан упрек, към воините зад платформата на Мара. — Възпитанието е най-малкият проблем. Ако боговете пожелаят, много от нас може да срещнат съдбата си твърде скоро. Аз изпълнявам заповедите, които са ми дадени. — Видимо напрегнат от това, че има зад гърба си само двайсет войници, а много хиляди стоят в готовност да се отзоват на призива на Мара, завърши малко грубо: — Имперският Боен водач нареди да му докладвам причината да доведеш мощта на клана Хадама до Свещения град.
Този момент можеше да се окаже точно пламъкът, който да разпали конфликта, осъзна Мара. Реши, че е по-благоразумно да пренебрегне унижението, и отговори:
— Дойдохме за съвет с други от нашия ранг и сан в интерес на добруването на империята.
— Тогава продължи до покоите си, лейди Акома, и знай, че Имперският мир е над Акома. Може да вземеш почетна охрана от войници Акома и същия брой войници от клана за всеки лорд от Хадама, който те придружи. Но знай, че Небесната светлина се е разпоредил Залата на Съвета да остане затворена, докато той не заповяда друго. Всеки, който се опита да влезе в двореца без имперско съгласие, ще бъде смятан за изменник На империята. Е, ще благоволиш ли да продължиш?
И се отдръпна настрани, за да може да премине платформата с Мара и почетната й охрана. Мара се наведе към Люджан и нареди:
— Извести лорд Чековара и другите: ще се срещнем в градската ми къща по залез-слънце.
Той се поклони отсечено и попита:
— А воините, господарке?
Мара огледа околните хълмове, шатрите, знамената и войниците и каза:
— Потърси знамето на Минванаби и разположи хората си колкото може по-близо до техните линии. Искам Тасайо да знае, че каквото и да направи, кама на Акома е опряна в гърлото му.
— Да, господарке.
Докато влизаше в града, Мара съжали, че няма как да облекчи страха, стегнал стомаха й. Всичко щеше да се реши тук, през следващите няколко дни, а тя все още нямаше представа как да избегне съдбата, за която се бяха заклели Минванаби — че тя и деветгодишният й син ще бъдат принесени в жертва на Червения бог. Бронята сякаш още повече натежа на раменете й. Беше ли останало някое място на този свят, където да може да намери мир за мисълта си?
Следобедът си почива, а вечерта свика съвета си.
Никой не предложи гениални идеи.
На следващата сутрин клан Хадама се събра във вътрешната градина. Най-изтъкнатите Управляващи господари, както и неколцина съюзници, насядаха в широк кръг до централния фонтан.
Лордът на дома Онтара първи предложи мнение:
— Лейди Мара, владетели, които не изпитват обич към Тасайо, ще застанат с него срещу императора просто защото Ичиндар се опълчва на традицията. Мнозина и в нашия клан се боят от империя, управлявана от един човек, дори той да е Небесната светлина. Един Военачалник може да доминира, боговете знаят, че е така, но той все пак е само пръв между равни.
Чу се одобрително мърморене.
Мара все още се чувстваше странно не на място и се помъчи да се съсредоточи. Ироничните наблюдения на Кевин за цуранската политика бяха верни поне в едно отношение: цуранските благородници повече обичаха властта, отколкото мразеха жестокостта, убийството и напразното хабене на ресурси. Мара си даваше сметка, че мисленето й се е променило до непонятна за повечето управляващи благородници степен, така че се помъчи да обясни тактично:
— Тези, които сляпо са се вкопчили в традицията или ги е страх от промяна, са глупави. Да приемеш Тасайо е все едно да сложиш релли в пазвата си. Ще се възползва от топлината и храната, но накрая ще убие. Позволите ли му да намали властта на императора, избирате по-лош курс от абсолютното имперско управление. Лорд Минванаби е млад човек. Може да задържи бялото и златното за десетилетия. Той е умен, безскрупулен и, ако мога да говоря откровено, обича да причинява болка. Достатъчно умен играч е, за да може да превърне въпроса за наследяването в заплетен проблем. Алмечо и Аксантукар за малко щяха да превърнат поста на Военачалника във фамилен. По-малка ли е амбицията на Тасайо от Минванаби?