Неколцина лордове се спогледаха, защото бяха склонни да приемат Тасайо и предсказуемата му претенция за бялото и златното. След като кланът Омечан бе съкрушен от позора на Аксантукар, Минванаби бяха останали неоспорими първи кандидати за поста. Лорд Ксакатекас беше твърде млад, а лорд Кеда — твърде силно свързан с партията на Синьото колело, за да се противопоставя на императора. Единственият възможен съперник щеше да е лорд Тонмаргу, ако Анасати му окажеха пълна подкрепа. Но Джиро не го смятаха за благонадежден — собствените му приоритети все още не бяха ясни, а и той беше дал да се разбере, че няма да следва стъпките на баща си. Не само уличните клюкари и продавачите на слухове бяха убедени, че Тасайо ще е следващият Военачалник. По-същественият въпрос като че ли беше дали ще спечели бялото и златното по мирен начин, или чрез кървава война.
От всички присъстващи като че ли единствен лорд Чековара бе достатъчно отпуснат, за да похапва от сладкишите на подносите с лека храна и напитки. Сега изтупа трохите от брадичката си и каза:
— Мара, във всичко, което направи, откакто стана Управляваща господарка, постоянно доказваш способността си да импровизираш. Може ли да предположим, че пазиш някаква неочаквана неприятна изненада за Тасайо?
Несигурна доколко този въпрос може да произтича от горчивина заради това, че си бе присвоила поста му, и доколко може да е искрено желание да вдъхне увереност на събралите се, Мара потърси в изражението му някакъв намек, който да й подскаже какво да прави. Но широкото лице на лорд Беншай остана безизразно. Тя не смееше да му отговори лекомислено. След като бе наложила на клана безпрекословно подчинение, бе поела и отговорността да гарантира оцеляването им. Все още нямаше представа какво ще направи, така че вместо да позволи съмненията й да разтърсят основите на наскоро спечеления съюз, реши да е уклончива.
— Скоро Тасайо няма да командва нищо повече от червеи в пръстта, милорд.
Лордовете се спогледаха, но тъй като оспорването на това открито изявление щеше да засегне чест, никой не възрази. След неловка минута мълчание лордовете на клан Хадама започнаха да стават и да пожелават приятен ден на своя Боен вожд. Всички знаеха, че до края на седмицата Тасайо ще влезе в града, ще се опълчи на императора и ще настои за възстановяване на властта на Висшия съвет. Как точно възнамеряваше Мара да му попречи? Определено й липсваше военна мощ, за да се противопостави на лорд Минванаби открито. И все пак бе достатъчно умна, за да не смее дори Беншай от Чековара да се изкаже против нея под собствения й покрив.
След като изпрати клановите владетели, Сарик се върна и се изненада, като видя господарката още да седи до фонтана. Погледна я и видя, че е пребледняла.
— Зле ли ти е, господарке?
Мара отвърна сякаш с усилие:
— Просто стомашно смущение. Ще мине.
Но Сарик внезапно се уплаши. Изведнъж тя му се стори много крехка. Уплашен, че може да я е хванала лятната треска или че враг може да е намерил начин да отрови храната й, той се наведе към нея.
— Ще се съвзема до час — увери го Мара и махна вяло с ръка. — Слугинята ми знае как да ми помогне. Повикай я.
Тревогата на Сарик преля в смътна догадка и той я изгледа проницателно.
Господарката извърна лице. Най-сетне бе осъзнала, че умората й през последните няколко дни не е просто от многото усилия. Затрудненият стомах сутринта беше познат признак за бременност. И гаденето също. С Аяки не бе могла да задържи закуската през първите девет седмици, докато го носеше. Отпрати Сарик, преди да се е сетил какво й е. Докато чакаше слугинята, се замисли, че скоро ще дойде времето, когато ще трябва да действа с… как го беше нарекъл Кевин? Нерви от стомана! Да, трябваше да има само твърдост в душата си. И при мисълта за любимия й, който седеше в покоите й и чакаше да го повика или тя да отиде при него, сълзите й потекоха.
Кевин никога не биваше да разбере, че носи дете от него. Този единствен факт щеше да го привърже към нея по невъобразимо жесток начин. Предаността му към Аяки бе доказала колко много обича децата. Макар никога да не бе говорил за това, Мара беше прочела копнежа в очите му. Знаеше, че копнее за свой син или дъщеря и че според кодекса на честта на родния му свят на такива неща се гледа твърде сериозно. На Келеуан незаконно дете от роб нямаше да е проблем — незаконните деца на благородници често се издигаха до високи постове. Но за Кевин проблемът щеше да е по-близо до сърцето му от собствения му живот. Не, мъжът, когото обичаше, не трябваше никога да го узнае, а това означаваше, че дните й с него са преброени.