Мара изрече очевидното:
— Аз не съм в положението на претендент за бялото и златното.
Тасайо сведе глава все едно, че го бе приел като комплимент. Но бдителните му котешки очи следяха всяко нейно движение, търсеха слабост.
Господарката на Акома събра куража си и добави язвително:
— Престани да се перчиш, Тасайо. Надмощието ти няма нищо общо с достойнството. Другите претенденти са в безпорядък заради отношенията си с Аксантукар.
— Съвсем вярно — отвърна Тасайо и се усмихна. — В крайна сметка, тъй или иначе, аз печеля.
— Не. — Мара си позволи лека пауза. — Патовата ситуация би могла да продължи безкрайно. Това ще е изгодно за Небесната светлина, тъй като забавянето ще му позволи да постави империята под своя власт. Имперското правителство може да спи, но не е умряло. С времето все повече лордове ще отстъпят под юрисдикцията на имперския двор и за Висшия съвет ще остава все по-малко власт. Ако Ичиндар заповяда на по-дребните лордове, един по един, да изпратят подкрепа на неговите Бели, укрепвайки неговата власт, скоро пътищата и реката между именията ти и търговските градове ще се командват от неговата армия. Канацаваи вече служат редом с Белите. Кои са следващите? Ксакала? Колко време остава, преди да се окажеш лорд само в границите на собствените си земи?
Очите на Тасайо блеснаха.
— Говориш за възможности, Мара, и при това далечни.
Но поведението му стана по-сдържано. Като разчиташе на малкото предимство, което бе спечелила, Мара се опита да го извади от равновесие.
— Не толкова далечни, Тасайо, и ти добре го знаеш. — Преди да е успял да отвърне, добави: — Има и друга възможност. Какво би станало, ако лордовете Кеда и Ксакатекас дадат подкрепата си за Тонмаргу?
Тасайо се напрегна. Знаеше, че лорд Хопара е неин съюзник, но споменаването на лорда на Кеда бе неочаквано за него.
А Мара заяви:
— Имам предложение. Другите трима претенденти за бялото и златното биха могли да се съюзят само за да ти попречат. Но дори обединени не могат да спечелят. Аз обаче контролирам достатъчно гласове в Съвета, за да обърна изхода.
Търпението на Тасайо изведнъж се изчерпа.
— Ами направи го тогава, Мара. Дай златното и бялото на Фрасай от Тонмаргу и си ходи у дома.
Мара усети вятъра като ледени тръпки по кожата си. Играеше опасна игра с гибелни залози и го знаеше. Но не виждаше друг избор. Твърде много невинна кръв щеше да се пролее, ако се позволеше събитията да тръгнат по най-лошия курс. Подбирайки грижливо фразите си, тя каза:
— Трудността е, че макар да бих предпочела да умра, вместо да те видя спечелил бялото и златното, ти си единственият, който може да държи трона. Лорд Тонмаргу не е човекът, който би могъл да се опълчи на Небесната светлина в собствения му дворец. Тъй че сме оставени с два избора: Военачалник, който е марионетка на императора… или ти.
Предпазлив, но не толкова суетен, че да преглътне всичко казано без подозрение, Тасайо помисли и каза:
— Щом един Военачалник марионетка е по-лоша съдба от смъртта, но в същото време желаеш унищожението ми, какво решение предлагаш?
— Мога да направя за теб това, което бих могла да предложа и на Фрасай от Тонмаргу: заповядам ли, достатъчно лордове ще те подкрепят, за да те поставят твърдо на трона на Военачалника.
В поредната пауза властваше вятърът. Тасайо стоеше неподвижен, перата на шлема му плющяха. Лицето му бе застинало в маска, ръцете му лежаха изваяни като от камък на дръжката на меча, а пламтящите му очи не се откъсваха от лицето на Мара.
— Да предположим за миг, че си права — каза той накрая. — Кажи ми обаче защо трябва да ме интересува това, след като мога да взема мантията на Военачалник без твоята помощ.
Отговорът последва, изпълнен с жлъч:
— На каква цена? Би ли превърнал империята в руини, за да вземеш трона? Ще спечелиш, не се съмнявам, защото макар малцина да биха подкрепили открито претенцията ти от любов към дома Минванаби, мнозина ще се противопоставят на нарушаването на традицията от Ичиндар, а и за да защитят личните си интереси. Тъй че в крайна сметка след една опустошителна война ще седнеш на белозлатния трон, ще ожениш сина си за една от многото дъщери на отишлия си Ичиндар и ще го направиш деветдесет и втория Небесна светлина. Тогава без проблем ще накараш новия император да утвърди избора ти. Но ще управляваш един съсипан народ. — Мара се помъчи да се овладее. Самата представа за цената на такова домогване до власт предизвикваше отвращение във всяка фибра на съществото й. — Такъв конфликт със сигурност ще те остави критично отслабен. Достатъчно дълбоки ли са резервите ти, за да се справиш с онези, които вероятно ще дебнат по границите ти след такова могъщо завоевание? По-малките домове ще налетят върху теб като рояци гладни насекоми.