— А би ли обмислил… примирие?
Тасайо примига.
— Какво имаш предвид?
— Пауза. Не край на враждата и омразата — те никога няма да спрат, докато едната или другата фамилия не бъде унищожена. Просто отлагане на конфликта, докато империята отново стъпи на твърда основа за мир.
— Доброто на империята — измърмори Тасайо саркастично. — И какво предлагаш?
— Предлагам среща с Управляващите господари на империята, но в Имперския дворец. Там се изправяме пред Небесната светлина със своята нужда да разрешим това противопоставяне и да предотвратим криза, която ще хвърли страната в разруха. Или искаш да управляваш империя, чиято източна граница е под властта на главатари турил и техните мародерстващи планинци? Северна граница, нарушавана всяка пролет от разбойници тюн, търсещи цурански глави за трофеи? Връщане на пиратите на Външните острови?
— Наистина рисуваш мрачна картина — отстъпи Тасайо. — Ако се съглася на тази среща, ще осигуриш ли гласовете, нужни за да получа трона на Военачалник без кръвопролитие?
— Стига да се съгласиш да се срещнем с императора мирно, ще се закълна да положа всякакво усилие, до последните си ресурси, за да гарантирам никой да не се възкачи на трона на Военачалника преди теб. — Мара вдиша треперливо. — За това имаш моята най-свята клетва, положена над името и честта на моята фамилия от днес до последното поколение на рода на Акома.
При тази наистина най-свята клетва Тасайо повдигна вежди. Но въпреки това подметна злобно:
— Ако изобщо някой от предците ти е достоен да се заклеват в него, колко дълго би искала да продължи едно такова примирие?
Макар да й бе нанесъл смъртна обида, Мара се сдържа. Тук бе заложено много повече от фамилното й име и много повече от делата на благородници — слуги, деца, занаятчии и хиляди безименни роби щяха да пострадат, ако владетелите на империята си позволяха каприза на една безсмислена война. Мара вече не бе девойката с ограничена перспектива, каквато беше някога, така че направи нещо, което дори не би могла да си въобрази, преди да й повлияят чуждите идеи на Кевин; нещо повече, преглътна накърнената си фамилна чест. Вместо гола фраза, „да служа на империята“ вече беше единственият й водещ мотив. Така че тя преглътна обидата и отвърна:
— Изчакай докато се върна у дома и се погрижа за домашните си дела. След това нека нашата борба продължи без задръжки до най-горчивия край.
Пораженческият й тон накара Тасайо да се разсмее и неспособен да устои на изкушението да се подиграе с нейната уязвимост, той каза:
— Въобразяваш си, че отгатваш отговора ми, така ли? Надценяваш обичта ми към империята. Моята чест си е моя, не на държавата ми!
Но Мара вече познаваше злобата му и не издаде и най-малкия намек за безпокойство, който да утоли жаждата му да изтезава.
Тасайо помисли малко и продължи:
— Само че едно бързо решение за качването ми на белозлатния трон би ми спестило известни грижи. — Усмихна се и Мара видя колко добре може да прикрива покварата си този безумец зад воинско благоприличие и дворцови маниери. — Ще се съглася. Нека Висшият съвет се срещне пред Небесната светлина и сложи край на диктаторското му управление. Ти ще призовеш съюзниците си и когато дойде моментът, ще ги накараш да подкрепят претенцията ми. После, след като тези неща приключат по волята на съдбата, имаш моята гаранция да се завърнеш безопасно до именията си и мир, докато сложиш домашните си неща в ред. Бъди сигурна, че ще те унищожа, Мара, но дотогава можеш да смяташ часовете живот, които ти оставям, за отплата за службата ти на империята.
Изцедена и неописуемо опустошена, Мара потвърди оброка си с поклон. Не смееше дори да се запита как щяха да реагират баща й и брат й, ако бяха живи и научеха какво е обещала. Можеше само да се надява, че войната би могла да се избегне, че животът на много хора може да бъде пощаден и че нероденото дете в утробата й ще има достатъчно време, за да се роди. Ако тя и Аяки загинеха заради примирието, което бе сключила, навярно царицата на чо-джа щеше да се съгласи да опази едно новородено бебе живо и в тайна…
— Кога ще се срещнем? — попита Тасайо. В гласа му звучеше задоволство.
— Вдругиден — отвърна Мара. — Извести императора и другите членове на Съвета и ме остави да събера подкрепата, която обещах.
— Ще ми е интересно да видя дали ще можеш да изпълниш клетвата си. Ако я нарушиш, няма да напуснеш града жива.
Кимна й небрежно, обърна се с бързината на саркат и тръгна към войниците си.