Помъчи се да се убеди, че за нейния любим ще е по-добре, ако си замине, но логиката не смекчи разкъсващата болка в сърцето й. Усети обаче малката искрица живот, тлееща дълбоко в утробата й. Като пропълзяла от праг светлина последва озарението. И Мара осъзна, че всичко, което бе направила тази вечер, е за нероденото дете на Кевин. Тя и Аяки бяха родени цурани, предани на дълговечна традиция, която поставяше честта над живота, и двамата щяха непоколебимо да изберат смъртта пред позора. Но духът, който се движеше в утробата й, беше наполовина мидкемийски. Някак бе успяла да признае бъдещето му да живее и да преуспява с ценностите, към които се придържаше баща му. Това я уплаши, след като разбра, че отново е престъпила границите на своята култура. Беше поставила простолюдието на империята пред фамилното си име. Навремето щеше да вярва, че такъв възглед би посрамил баща й и рода й, че дори би й спечелил гнева на боговете.
Сега не можеше да си представи никакъв по-добър избор.
Разкъсвана между сълзите и облекчението, че скоро, много скоро годините на изпитания ще свършат, Мара се овладя. Избърса очите си и каза:
— Прати ми слугинята ми. Кевин не трябва да види, че съм разстроена.
Сарик понечи да тръгне, но Мара продължи:
— Съобщи на Кейоке, че всички наши чуждоземни роби трябва да бъдат изпратени незабавно в Равнинния град. След това изберете най-силните ни войници да придружат Кевин до което тържище е заделил императорът за мидкемийците. Не казвай нищо за това на никого, освен на Люджан, за да не се разбъбрят слугите. — Мара замълча, за да надвие стягането в гърлото си. — Защото моят любовник има противоречив й упорит нрав. Макар и да копнее за свободата си, може да си науми да възрази на начина, по който му се дава.
Не можа да продължи повече, но Сарик разбра. Кевин никога не зачиташе заповеди, освен по свой избор или след прилагане на груба сила. Беше се доказал като силен боец, а колкото до Мара, никой не можеше да предскаже как варваринът ще реагира на това, че го разделят с нея. Заради собствената му безопасност и заради живота на воините, които трябваше да го доставят на императора, той не трябваше да чуе каква съдба го очаква.
Натъжен, защото бе започнал да харесва чудатия хумор на мидкемиеца и определено странните му житейски възгледи, Сарик се поклони на благоразумието на господарката си. Но докато бързаше да предаде заповедите и, си помисли, че никога не е виждал по-скръбно изражение в очите на жена.
Нощта премина в ужасни терзания за Мара. Кевин я любеше с нежност, която заплашваше да разбие сърцето й.
Светът й изглеждаше полудял. Не можеше да си въобрази живот без мъжа, който я бе накарал да преосмисли всеки аспект от убежденията си, да види недостатъците в културата на народа си. Кевин се беше превърнал в повече от любовник, повече от мъж, комуто можеше да се довери: беше здравата основа на решимостта й. Трябваше да разчита на неговата сила, за да промени империята и да я направи достойна по нов и морален начин. Без него власт, цели и надежди за бъдещето изглеждаха лишени от радост.
Лежеше в топлата му прегръдка и слушаше тихите удари на сърцето му, смесени със скръбната песен на вятъра.
Въпреки варварския си нрав по някакъв начин Кевин долови, че не бива да я пита за нищо. Чувствителността му я нарани, лиши я от извратен повод да избухне в гняв и да го прогони. Търпеше нежната милувка на ръцете му, поразена от осъзнаването, че това е последната нощ, в която може да го докосва — и той нея. Накрая, изтощена, потъна в неспокойни сънища.
Той лежеше буден, главата й бе отпусната на рамото му.
През всичките години, откакто я познаваше, никога не я беше виждал така разстроена. Винаги бе споделял чувствата си открито и изобщо не му хрумна, че скритата причина за болката й може да е любовта й към него.
Утрото дойде нежелано като идването на екзекутор. Мара намери зрънце кураж в разбитото си сърце и заповяда на Кевин да напусне, преди да започнат сутрешните й пристъпи. Прекара отчайващо дълго време, разкъсвана между сълзите, които така и не потичаха от подпухналите й очи, и сухото гадене. Слугините й се трудеха неуморно, за да й придадат поне донякъде подобаваща външност.
Докато стане готова да се появи публично, беше наближило обед. Мара излезе от покоите си й видя, че събраният от Сарик ескорт я чака пред вратата. В неведение за прокламацията на императора, Кевин стоеше на обичайното си място до носилката й. Щом срещна сините му очи, Мара едва не избухна в плач.