Выбрать главу

Бутана продължаваше да духа. Резките му неуморими пориви биеха в капаците на прозорците и трополяха в параваните, когато Мара, Бойният водач и Първият съветник седнаха на заседание.

Господарката на Акома заговори хрипливо, сякаш гърлото й беше стъргано с пясък.

— Имам един ден, за да се подготвя за сблъсъка между императора и Минванаби.

Болезнено лъчезарен в своята увереност, Сарик попита:

— Какво си замислила, господарке?

Мара притвори подпухналите си очи, изтощена до дъното на душата си.

— Нямам никакъв план. Освен ако ти и братовчед ти не сте се сетили за нещо, за което аз не съм, тръгваме без нищо друго, освен умовете си. Обещах на Минванаби, че никой няма да седне на трона на Военачалника преди него.

— Тогава — отвърна Сарик разсъдливо — единственият избор е никой да не сяда на трона на Военачалника.

В проточилото се мълчание властваше само воят на бутана. Влезе слугиня с поднос с чоча и сладки кифлички. Никой не прояви интерес към закуската.

Мара огледа лицата, извърнати към нея с влудяващо очакване.

— Е, как този път да постигнем чудото? — попита със съвсем лека нотка раздразнение.

Люджан — с оток и ожулена буза от юмручната свада с Кевин — каза сухо:

— Господарке, точно за такива неща всички гледаме към теб.

— Този път вдъхновението ми е изчерпано, Люджан.

Той сви рамене с пълно безразличие.

— Тогава ще умрем доблестно, избивайки псета Минванаби.

Мара понечи да възрази:

— Кевин…

Гласът й секна и бликналите под клепачите сълзи я опариха. Потисна скръбта и болката си под сурова сдържаност и прокара влажна длан по лицето си.

— Кевин беше прав. Ние сме жестока раса и се хабим, като се избиваме един друг.

Бутана зави и разтърси параваните.

— Господарке, не е ли ясен отговорът? — каза Сарик. — Не е важно дали Минванаби са победени, или не, стига императорът да спечели, нали?

Мара отвори широко очи.

— Обясни.

Сарик затърси думите, за да изрази идеята, едва зародила се в ума му.

— Ако Небесната светлина може да укрепи позицията си, ако може да намери достатъчно подкрепа във Висшия съвет за абсолютното си управление…

Мара се изправи рязко и хлабаво прихванатата й коса се разсипа на вълни по гърба й.

— Тогава би могъл да заповяда на Минванаби… — Помъчи се да надвие инстинкта да се противопостави на всякакво нарушаване на традицията и да приеме чуждата идея за абсолютна власт. — Оставете ме — каза рязко на съветниците си. — Трябва да помисля за много неща.

Сарик понечи да стане, но Мара го задържа със заповед:

— Уведоми Небесната светлина, Сарик. Помоли го за аудиенция. Закълни се в цялата чест, за която може да претендира името ни, че безопасността на империята зависи от тази среща.

Младият съветник потисна любопитството си.

— Кога, господарке?

— Веднага щом може, но не по-късно от час преди обяд днес.

Гласът й вече не звучеше измъчено и умът й претегляше възможности, отхвърляше основаните на гола надежда за сметка на реалните. Вдъхновението беше дошло само миг преди да е твърде късно.

— Ако искаме да спрем Тасайо, ще ми трябва всяка минута.

26.

Разрешение

Императорът слушаше.

Във величествената зала за аудиенции, помещение, което можеше да побере двайсет отряда воини, Ичиндар, деветдесет и първият с непрекъсната родословна линия, седеше на церемониалния си трон. Тронът беше от древно дърво, покрито със злато и топаз, с огромни рубини, смарагди и камъчета оникс, инкрустирани по страните и гърба. Стоеше на издигнат пирамидален подиум със стъпала от всяка страна. Подът в подножието му бе оформен като огромно слънчево колело в топли тонове с ахат, бял опал и още топаз. На всяка страна на огромната пирамида на стъпалата стояха по двайсет Имперски бели. На пода точно пред Мара имаше столове за висши жреци и съветници, но присъстваха само трима: писар, който водеше бележки, за да се разпратят след това на отсъстващите представители на имперския съвет, Главният жрец на Джуран и Висшият главенстващ отец на Лашима. Мара беше благодарна за присъствието на прелата на Лашима: надяваше се, че това е добра поличба, тъй като мъжът бе ръководил прекъснатото й ръкополагане в деня, в който Кейоке бе дошъл, за да върне у дома седемнайсетгодишното дете като Управляваща господарка на Акома.