Лишена дори от почетната си охрана, тъй като присъствието на воини бе забранено на официална аудиенция с императора, тя огласи последната част от плана, който предлагаше.
Имперският писар, седящ отдясно на Мара, бързо нахвърляше думите й за архивите, докато фразите й отекваха в сводестата зала.
Щом завърши последната си фраза, тя се поклони дълбоко и застана както диктуваше протоколът, скръстила ръце на гърди в почит, зад ниския парапет, отвъд който не можеше да се доближи никой молител. Разтреперана въпреки всичките си усилия, зачака реакцията на Небесната светлина. Минутите течаха и мълчанието се проточи. Тя не смееше дори да вдигне очи от страх, че може да види неодобрение на младото лице на императора.
— Много от това, което предлагаш, се основава на спекулация — отрони императорът с тон на неоспорима властност.
Без да откъсва очи от пищните шарки, инкрустирани в пода, Мара отвърна:
— Твое величество, това е единствената ни надежда.
— Предлаганото от теб е… безпрецедентно.
Това, че Ичиндар поставяше традицията над личната си безопасност, подсказваше много. Този крехък млад владетел със строго лице не беше алчен за абсолютна власт. Нито беше прекалено боязлив, за да прегърне дръзки идеи в светлината на надвисналата криза. Възхитена от зрелостта и видимия кураж у толкова крехка физически особа, Мара отвърна:
— Много от това, което направи ти, твое величество, също е безпрецедентно.
Ичиндар кимна в съгласие и дългите златни пера на прическата му се полюшнаха. Загърнат в пищни халати, той седеше с надута официалност. Лицето му вече беше белязано от тежестта на владетелското бреме. Зелени очи в тъмни кухини и изпити от безсънните нощи страни загрозяваха онова, което трябваше да е безгрижна външност. Под накитите и пищното облекло Мара долавяше дух, прекършен от грижи. Небесната светлина можеше и да е млад, но съзнаваше, че стои върху твърд по-опасна от подвижен пясък. Не хранеше никакви илюзии. Силата му произтичаше от неизмеримата почит, която цуранският народ изпитваше към титлата му, но макар и вкоренено дълбоко, това чувство съвсем не беше безгранично. Макар и рядко между деветдесетимата предшественици на Ичиндар, убийството на император не беше нещо нечувано. Смъртта на императора се смяташе сама по себе си за доказателство, че боговете са оттеглили благословията си от империята. Обстоятелствата обаче трябваше да са станали достатъчно бедствени, за да се осмели някой от най-амбициозните лордове на подобно деяние. Но все пак Мара знаеше, че Тасайо храни такива амбиции. А днес ги имаше и тези, които смятаха премахването на поста Военачалник за достатъчно ужасно оскърбление на традицията, за да оправдаят такъв акт.
С пълното съзнание за бедствията, до които можеше да доведе настояването й за курс, още повече отдалечаващ се от познатото, Мара вдигна очи към фигурата на трона.
— Твое величество, предлагам само надежда. Мога сама да озаптя амбицията на Минванаби, но на висока цена. На Тасайо ще трябва да се отстъпи титлата Военачалник. Едно мирно даване на бялото и златното би могло да изкара армиите извън Кентосани в мир. Признавам, че това е лесен избор. Направи го и ще можеш да се оттеглиш от Великата игра, да върнеш на Висшия съвет правото му да действа и да се отдръпнеш към божественото си съзерцание. Но ако оставим настрана всички кръвни вражди и различия, признавам, че този курс само би спечелил време. Един Минванаби на трона на Военачалника би довел до бъдещи раздори. Вярвам, че съществува възможност, тук и сега, за трайна промяна — може би край на ненужното кръвопролитие, което прояжда нашето понятие за политика. Вярвам, че честта не трябва да се корени в убийства за върховенство. Нашият момент да наложим едно по-състрадателно управление може никога повече да не дойде, докато сме живи. Покорно моля: помисли какво би могло да означава това.
Зелените очи на императора я изгледаха пронизващо. След като той не каза нищо, жрецът на Джуран Справедливия се надигна от стола си и императорът му даде разрешение да говори с леко махване с тънката си ръка.
— Мара от Акома, хрумва ли ти, че твоите думи може да не са приятни на небесата? Родът ти е стар и високо почитан, но ти като че ли си изоставила своята фамилна чест. Обещаваш с оброк нещо на Тасайо от Минванаби, но ето че сега се опитваш да се отречеш от най-свята клетва.