Мара изпита ужасен, смразяващ страх. Опасността да си навлече обвинение в ерес не беше далече от ума й, затова насочи отговора си пряко към Небесната светлина.
— Дори да се лиша от благословията на своите предци, заявявам, че това е мое лично дело. Не съм престъпила никакви закони, нито съм обидила небесата. Във всичко, което съм правила, с всичко, което ви умолявам да обмислите, действам за Доброто на империята. Измести погледа си към жреца и добави: — Дори да трябваше да донеса позор за фамилното си име, бих го направила драговолно, в служба на империята.
Думите й бяха посрещнати с мълчание. Жрецът на Джуран седна на мястото си видимо стъписан.
Небесната светлина извърна широките си умни очи към жената, която стоеше предизвикателно изправена в подножието на трона му, и след бавно и съсредоточено обмисляне се обърна към жреците.
— Нека никой тук не вменява позор на Мара от Акома. Тя не позори дома и името си, а зачита империята със своя кураж и служба. Защото кой друг измежду хилядите ни Управляващи господари е посмял да се обърне към нас с тази истина?
Замълча, после вдигна тънките си ръце и смъкна церемониалното украшение от главата си. Притича слуга, коленичи и го взе.
След като високата увенчана с пера корона бе свалена от главата му, Ичиндар сякаш се освободи от официалността. Прокара длан през разрошената си кафява коса и лицето му стана разсъдливо.
— Когато за първи път поех по своя курс във Великата игра, беше, защото видях, че чичо ми, Алмечо, манипулира империята с единствената цел да съхрани за себе си властта като Военачалник. Резултатите донесоха страдание на мнозина. Амбицията му беше заплаха за държавата… и за мен — добави той със съжаление. — Докато действах с лорд Камацу и други, за да сложим край на кръвопролитието, стигнах до въпроса за начина, по който живеем живота си, и вярвам, че отчасти разбирам мотива, който те води, Мара от Акома.
Ичиндар се изправи, махна на гвардейците си, готови да се стегнат около него, да го оставят и бавно заслиза от подиума.
— Позволи да споделя нещо с теб, Мара от Акома, нещо, което знаят само шепа хора. — Поведението на императора беше уверено, но под маската на роден владетел Мара видя момче, което все още е уязвимо младо и е също толкова човешко същество като нея под тежестта на официалните одежди. Прекоси пода с отмерени стъпки. Жреците гледаха, онзи от храма на Джуран — настръхнал като лешоядна птица, а Висшият главенстващ отец на ордена на Лашима — леко усмихнат, когато Небесната светлина се пресегна над перилото и хвана ръката й и с това наруши почтителната й поза.
Ичиндар видя, че тази тъй неочаквана фамилиарност смути лейди Мара, и я погледна право в очите.
— Първоначално се опитах да наложа мир над държавите, защото видях голяма опасност за нас като народ, ако единствената ни цел е завоеванието. Но след като Миламбер се върна, мотивите ми се промениха. Може би си чувала слухове за велик конфликт на света на Мидкемия. Трябва да кажа, че противникът, изправил се там, беше съществото, което нашите легенди наричат Врага.
Мара си спомни разговора си с Аракаси и не се изненада, че чува потвърждението му. Беше препрочела древните сказания за някакъв неведом ужас, наречен Врага, който унищожил родния свят на предците й и ги пратил по тайнствен Златен мост в изгнание на Келеуан. Макар повечето й равни по сан да нямаха никаква причина да вярват, че старите приказки са нещо повече от мит, у нея нямаше и намек за насмешка или неверие. Това не убягна на императора.
Още по-разгорещен, Ичиндар продължи:
— Заплахата отпреди зората на историята ни се оказа по-ужасна на дело, отколкото в приказките. Събранието на магьосниците застана с мен в желанието ми, ако такова зло завладее бившите ни врагове в Островното кралство и обърне гнева си срещу нас, ние като държава да стоим единни, за да му се опълчим. Заради това разпуснах Висшия съвет, за да не се допусне машинациите на Великата игра да ни отслабят пред лицето на ужасната заплаха. По моя заповед десет Велики и три хиляди войници от клана Канацаваи, водени от Хокану от Шинцаваи…
— Хокану е бил на другия свят? — ахна Мара. След това осъзна грубостта си пред императора и добави: — Моля твое величество да ме извини.
Ичиндар се усмихна.
— Таиш известна обич към младия мъж, разбирам. Да, Хокану прекара няколко седмици на война в Мидкемия, и повече време със своя брат Касуми. — Императорът отново се усмихна. — Ние не разбираме бившите си врагове в Кралството. Храбростта на Касуми в служба на новия му господар му е спечелила лордско звание сред тамошните благородници. Не съм запознат с титлите им, но ме уверяват, че дадената на Касуми съвсем не е незначителна.