Выбрать главу

— Кажи на лорд Илиандо, че Мара от Акома чака пред вратата му.

Раздразненият лорд Бонтура се появи бързо, разрошен от възглавниците и с халат, неподхождащ на пантофите му. Макар изражението му да беше кисело затова, че са го събудили, изрече думите за добре дошла на лейди Мара в дома му. След като я настаниха удобно в дневната му и слугите поднесоха лека храна и чоча, той заговори грубо:

— Мара, защо идваш неканена в този час на нощта?

Мара даде знак на Люджан и почетната й охрана да се оттеглят.

— Идвам да те помоля за помощ.

Илиандо вдигна ръка.

— Имаш съчувствието ми в това трудно време, но колкото до противопоставянето на Тасайо…

Мара се изправи рязко.

— Какво?

Дали лордът на Бонтура имаше шпиони в свитата на Минванаби, или някой от персонала на Инкомо си беше развързал езика? Никой, освен вътрешния й кръг не трябваше да знае за съдържанието на разговора й с врага.

— Стига, момиче, срещата ти с Тасайо на хълма с две армии зад вас трудно би могла да се опази в тайна, нали? — Изражението на Мара издаде, че се е надявала да може. — Ще ти спестя време. Вече дадох поддръжката си на Джиро от Анасати — каза лордът на Бонтура.

Очите на Мара се присвиха.

— Джиро? Какво си мисли пък той?

— Ще трябва да попиташ него. — Лордът на Бонтура сръбна неразумно, опари си езика и остави кисело чашата. — Внимавай с чочата — предупреди я ненужно.

Изгубила търпение, но достатъчно тактична, за да запази спокойствие, Мара изчака старият лорд да обясни по-подробно.

— Джиро е известил всички членове на клана Йонани, че неговият дом е в по-добри позиции от този на лорд Тонмаргу.

— Значи залага за Военачалник — разсъди Мара. Изведнъж чашата с чоча й потрябва като повод да ангажира ръцете си. Нервите, напрежението и неудобното приспособяване на тялото й към бременността налагаха тежката си дан.

— Ако Фрасай от Тонмаргу се бои да се противопостави на Джиро, ще имаме голямо разместване в ранговете на Великите домове. Може би закъсняло — разсъди лорд Бонтура. Не беше нужно да обяснява, че Фрасай мрази конфликтите.

Стъписана, Мара попиваше последствията от този неочакван обрат. С тъга осъзна, че Накоя и Кевин бяха прави: след дълги години униние Джиро все още й беше гневен, че бе избрала брат му вместо него за свой съпруг. Явно беше отгатнал единствения й останал ход и беше предприел стъпки, за да гарантира провала й — защото ако останеше без подкрепата на клана Йонани в коалиция, която да блокира мнозинството на Минванаби, годините трупане на влияние и задължения в глас се свеждаха до нищо. Наследникът на Анасати можеше да откаже подкрепа и на Минванаби, и на Акома и с това да постави Висшия съвет в безизходица. Предричането й пред Тасайо за постепенно налагане на имперско управление щеше да се окаже вярно.

Но Мара щеше да спечели малко удовлетворение, защото един заклет враг щеше след това да насочи цялото си внимание към унищожението на нейния дом, в мига, в който безизходицата станеше очевидна. Явно Господарката на Акома нямаше да живее достатъчно дълго, за да види, че пророчеството й се е сбъднало. Ръцете й инстинктивно докоснаха корема й, сякаш за да заслонят нероденото дете на Кевин. Момче или момиче, бебето можеше изобщо да не се роди.

А ако Джиро се окажеше достатъчно търпелив и умен, за да оцелее в разгорелия се конфликт, можеше да се окаже логичният компромисен кандидат за Военачалник. Такива бяха сложните обрати на Великата игра.

— Лейди, зле ли ти е?

Въпросът на лорд Илиандо я измъкна от размисъла.

— Не, само съм… уморена. — Благодари за загрижеността на домакина и добави: — Ти си в дълг към мен.

Той наведе глава в признание, че това е истина. В гласа му прозвуча съжаление.

— Няма да накърня честта си, Мара. Ти държиш само един мой глас в Съвета и само при обстоятелства, които не ми причиняват фамилен или кланов позор. Такива бяха условията ни.

— Не бих настоявала за нещо толкова непочтено — увери го Мара. — Вместо това моля да осигуриш подкрепата на клана Йонани. Ако можеш да убедиш своите родственици да подкрепят Бойния вожд на Йонани срещу дома Минванаби, ще си удовлетворил своя дълг към мен, както и честта на своя клан.

Илиандо сви рамене.