— Дори тези, които ще подкрепят Тасайо накрая, ще минат през ходове на подкрепа за лорд Тонмаргу през първия кръг на гласуване, Мара. Така става.
— Не бъркай молбата ми с формален показ на уважение към Фрасай — прекъсна го тя. Вече се съмваше и това сложи край на търпението й. — Имам нужда от колкото може повече гласове в случай, че възникне конфликт между Тасайо и вашия Боен вожд. В такъв случай разчитам на уверението, че клан Йонани ще застане решително, докато ясно не покажа, че повече не е нужно. Особено след като Джиро от Анасати утре може да замести лорд Тонмаргу като Боен вожд.
Лорд Илиандо въздъхна.
— Молиш за трудна сделка. Ще видя какво мога да направя, като започна с лорд Укудаби. Той е влиятелен, а братовчед му, лорд Джади, беше унищожен от чичото на Тасайо, тъй че домът му не храни любов към Минванаби.
— Добре. — Мара остави чашата си и стана. — Лично ще се видя с лорд Тонмаргу. — И когато домакинът я изпрати до прага, заключи: — Това не е само въпрос на кръвна вражда между мен и Тасайо, милорд Илиандо. Империята е хвърлена в промяна и от мен, от теб и от други като нас зависи да решим дали резултатът ще е добър или лош. Помни едно: каквото и да си мислиш, аз служа на империята.
Мара се качи в носилката и изтърпя друсането, докато носачите й тичаха през града. Улиците в този час бяха пусти и успя бързо да стигне до целта си — скромна, но красива вила в стария град, със стражи в синя броня на портите.
Още преди носачите да сложат носилката на земята, Мара дръпна завеската и извика:
— Мара от Акома!
Дежурният офицер отдаде чест.
— Милейди, с какво мога да бъда полезен?
— Съобщи на своя лорд, че желая да го видя веднага!
Офицерът отвърна с безукорно вежлив поклон и влезе през портите.
Въпреки ранния час Камацу от Шинцаваи вече беше приключил със закуската и нареди да придружат Мара в удобния кабинет до градината му.
В уютната стая, обкръжена от цветя и зеленина, Мара завари лорда на Шинцаваи да беседва с човек с черен халат на магьосник.
Изненадана, тя се поколеба, след което се поклони.
— Велики. Моля за извинение, че ви прекъсвам.
Мъжът с качулката се обърна и Мара видя, че е Фумита.
— Не ни прекъсваш, Мара от Акома. Просто заварваш двама стари мъже, потънали в младежки спомени.
Думите му бяха добронамерени, но самото присъствие на член на Събранието беше притеснително.
— Мога да дойда по-късно — каза Мара. — Но времето е ограничено, а трябва да говоря с лорд Камацу.
Бойният вожд на клан Канацаваи я прикани с жест да седне.
— Яла ли си, лейди Мара? Слугите ми ще донесат каквото пожелаеш.
Мара седна, но при мисълта за каквато и да било храна й призля.
— Само малко теш. — И след като един от слугите на Шинцаваи тръгна към кухнята, се огледа и попита: — Къде е Хокану?
Старият лорд на Шинцаваи се усмихна.
— Ще се натъжи, като научи, че е пропуснал визитата ти, лейди Мара. Но той е офицер и е с армията. — На лицето му се изписа тъга. — Като всички в империята и Канацаваи се подготвяме за война.
След това, решил, че е дошла да научи отговора му на предложението за брачен договор, Камацу въздъхна.
— Мара, в други, по-спокойни времена, нищо нямаше да ме зарадва повече от това да обвържа дома си с толкова почетен дом като Акома. — Говореше искрено и откровено. — Не бих могъл да намеря по-умна снаха от теб. Но макар първият ми син да не е изгубен, както предполагахме, той няма да се върне, за да управлява след мен. Дадена му е титла и земи от Островния крал. Като негов баща, зачитам избора му да остане в земята на Мидкемия. Хокану остава мой наследник.
Замълча, за да потърси думи, и Мара се опита да го облекчи от неудобството.
— Не дойдох заради брачен договор. Моля, не се чувствай задължен да ми даваш отговор във времена, в които имаме по-големи трудности.
Камацу отвърна с усмивка:
— Оценявам тактичността ти, лейди Мара. И разбирам защо Хокану толкова те цени. Всъщност, ако изборът беше само личен, той щеше да ме накара да изпратя съгласие в деня, в който пристигна писмото ти. Забавянето на отговора на предложението ти беше само заради мен, тъй като бъдещето на страната ни е застрашено. Не съм сигурен дали след утрешния ден някой от нас ще е в състояние да се радва на сватбени празненства.
Значи и той беше чул за призива на Тасайо за противопоставяне на императора. Забравила за Великия, който седеше неподвижен като сянка в ъгъла, Мара изгледа замислено мъжа пред себе си, един от най-почитаните владетели в империята. Възрастта не му тежеше. Сребристата коса на слепоочията по-скоро му придаваше достолепие, отколкото го състаряваше, а очите му бяха добродушни, с бръчици от смях около тях. Докато интелигентността на Хокану таеше в себе си пламенна напрегнатост, у бащата тя беше натежала с годините до кротка, уверена мъдрост. Мара интуитивно усети, че пред този лорд може да говори откровено.