— Изслушайте ме — каза тя искрено. — Защото това, което ще кажа, е за Доброто на империята.
И след това официално начало изложи плана, който беше обмисляла от залез-слънце предния ден.
Пред входа на бившия район на Висшия съвет в двореца Тасайо и неговата почетна гвардия в черно и оранжево бяха спрени от отряд дванайсет Имперски бели. В пълно церемониално снаряжение и под командата на Ударен водач с разперени като ветрило златни пера над лъскавия шлем, те стояха пред входа и преграждаха пътя.
Преди Тасайо да е успял да заговори, имперският Ударен водач вдигна ръка.
— Милорд Тасайо от Минванаби, заповядано ти е да се представиш пред Небесната светлина, който очаква появата ти в залата, използвана преди от Висшия съвет. — Даде знак и воините отстъпиха встрани, за да отворят път на Тасайо.
Великолепен в най-бляскавата си парадна броня и понесъл наследствения си фамилен меч на лъскавия си черен колан, Тасайо заповяда на свитата си да продължи напред. Докато крачеха по величествените коридори на комплекса на Съвета, подхвърли с усмивка на Първия си съветник:
— Ичиндар все още поддържа илюзията за господство, въпреки че властта му реално е под въпрос.
Инкомо не отговори. Едва успяваше да поддържа полагащата се дистанция зад господаря си, докато се мъчеше да прецени какво може да се обърка в предстоящото стълкновение. Щом стигнаха до входа на Залата на съвета, Тасайо внезапно спря на прага и старият съветник едва не се блъсна в него.
Залата беше пълна с Управляващи лордове, напълно очаквано, след като най-низшите по ранг заемаха местата си първи, а като представител на най-могъщата в момента фамилия Тасайо беше привилегирован да се появи последен. Съветът обаче не беше обикновен и това се потвърждаваше от факта, че дори и най-високите галерии бяха претъпкани. И най-незначителните лордове в империята бяха сметнали за уместно да присъстват на това събиране — сигурен знак, че има криза. Инкомо присви късогледите си очи, за да може да види по-добре централния подиум. В ослепителната слънчева светлина от купола различи фигура с блестяща бяла роба и броня от скъпоценно лъскаво злато. Ичиндар, деветдесет и първият император, стоеше на върха на подиума.
И Инкомо най-сетне забеляза какво се бе променило.
И щом го видя, причината за внезапното спиране на Тасайо стана ясна: трона от бяла кост и злато, на който бяха седели поколения предишни Военачалници, го нямаше.
— Проклето да е името на предците й! — изсъска Тасайо, взрян в Мара, облечена в искрящо зелена коприна и застанала под подиума в нозете на Небесната светлина.
— Милорд Тасайо — каза Ичиндар в неловката пауза, докато Тасайо все още се съвземаше от изненадата.
Лордът на Минванаби явно беше възнамерявал да влезе в залата и пред целия Висш съвет и самия император дръзко да се качи на подиума и да заеме мястото на Военачалника. Мара обаче бе уредила да изнесат стола, за да го лиши от този театрален жест. Докато всички очи се извръщаха към лорд Минванаби и виждаха гневното му объркване, Небесната светлина продължи:
— Поискахте да дойда на среща с лордовете на империята. Е, дойдох.
Тасайо възвърна самообладанието си с рефлекс, бърз като удар на меч, и изгледа отвисоко залата.
— Господарю, милорди. — Хвърли поглед към Мара. — Лейди. — Бавно заслиза по стълбището сред приглушеното мърморене на публиката. — Дойдохме, за да настояваме за края на това прекъсване на традиционното управление в империята. — И без да се поклони, добави: — Твое величество, заявявам, че е време Висшият съвет да бъде свикан официално за назначаването на нов Военачалник.
Бляскавата фигура на подиума отвърна:
— Съгласен съм.
Изненадан за втори път за толкова кратко време, Тасайо спря. Осъзна, че ако слезе още по стъпалата, ще се постави под императора, така че остана на мястото си, на нивото на Ичиндар. Въпреки това се поколеба. От всички отговори, които бе предвидил, този беше най-малко очакваният.