— Съгласен си, твое величество?
Ичиндар вдигна високо обсипания си със скъпоценни камъни жезъл.
— Преди да свърши този ден трябва да стигнем до ясен консенсус. Висшият съвет трябва да утвърди моите решения от миналата година или старият ред трябва да бъде възстановен. — Погледна към Мара. — В дълг съм към лейди Акома затова, че ми помогна да разбера. Вече осъзнавам, че едноличният диктат не е начинът да се спечели подкрепата за промените, необходими, за да се гарантира бъдещето ни. Ако нашата империя трябва да оцелее, дошло е времето за всички нас да преосмислим нуждите си. Други светове и култури вече са отворени към нас чрез разломните портали. В предишния си опит се поучихме, за своя скръб, че старите порядки на завоевание и война са лоша разменна монета с народите на други светове.
— Бившите ни врагове не само се доказаха като доблестни мъже — продължи императорът. — Те щедро ни държаха в течение за борбите си срещу древния ужас, известен в нашата история като Врага. — Залата се разшумя и Ичиндар извиси глас. — За да се справим с мидкемийците и с други, които биха могли да дойдат след тях, трябва да променим порядките си.
— За да се справим с чужди сили, трябва да сме силни! — извика Тасайо. — Понесохме позор, защото на Алмечо му липсваше кураж да изкове милион мечове в едно оръжие, владяно от една-единствена силна ръка! — Погледна младия император в бляскавите му одежди и дребничката жена в нозете му с открит укор. — Време е.
Мара отвърна на твърдия му поглед, без да трепне. И заяви пред всички:
— Дадох своята клетва да не видя никой друг на белозлатния трон преди теб, Тасайо. Виждаш обаче, че тронът от бяла кост и злато е махнат. Значи пазя с чест клетвата си. Никой няма да седне на него преди теб, Тасайо.
В претъпканите галерии се понесе глухо мърморене. Устните на Тасайо се изкривиха от гняв. Но преди да е успял да отговори, от предните редици се извиси глас:
— Желая да оповестя своя избор.
Джиро от Анасати стана от стола си, отиде до лорда на Минванаби и изгледа Мара с победоносна усмивка.
— Лейди, това урежда стар дълг помежду ни. Може би сянката на брат ми ще намери покой, щом научи, че неговата убийца е наказана.
Мара изведнъж преживя отново всеки час пропуснат сън и болката от всяка разбита надежда. Грешката, която бе допуснала, се оказваше непоправима. Беше подценила жаждата на Джиро за мъст и беше заложила твърде много на амбицията му. Все пак, като баща си, се изправи срещу поражението с боен дух.
— Мислиш да подкрепиш Тасайо сега? — извика тя с присмех, който отекна до най-горните тераси. — Да не би намерението ти да е да го хванеш отслабнал, след като се изтощи от унищожението ми?
Предвид сегашното превъзходство на Минванаби догадката й беше нелепа. Джиро само се усмихна и погледна Тасайо.
— Подкрепям новия Военачалник, защото редът в империята трябва да се възстанови.
И десетки лордове започнаха да стават, съгласни с призива на Джиро да се възстановят старите порядки, и се подреждаха зад Тасайо, докато стълбището, където стоеше той, не се претъпка и не преля към редовете столове.
Но Мара, въпреки всякакво благоразумие, каза високо:
— Милорд Ксакатекас?
Хопара от Ксакатекас се изправи, слезе надолу и застана до нея под императора. Десетки верни благородници от клана Ксакала го последваха.
Лорд Илиандо от дома Бонтура застана до Мара. А после под централния подиум излязоха и членовете на клана Канацаваи.
Но това бе обезсилено с един удар, щом повечето от клана Йонани се озоваха до Тасайо. Малцината присъстващи членове на Омечан се разделиха поравно.
Явно бе, че мнозинството подкрепя Тасайо. С изписана на лицето му самоувереност, той подметна присмехулно:
— Е, Мара? Това ли е най-доброто, което можеш да постигнеш?
Все едно не го беше чула, Мара каза властно:
— Лорд Джиду на Тускалора, заклел си се във вярност към мен.
Непокорният васал, който бе помислил да се скрие зад фракцията на Минванаби, сведе засрамено лице и заръси извинения, докато провираше едрото си туловище през тълпата. Стигна до групата на Мара със зачервено лице и потен от притеснение.
Без да обръща внимание на притеснението му, Мара извика:
— Лорд Рандала! Закле се да ми дадеш гласа си в Съвета. Искам да изплатиш дълга си сега!