Владетелят на дома Ксосай, влиятелен лорд в клан Ксакала и потенциален съперник на младия лорд на Ксакатекас за поста Боен вожд, се отдели от хората на Тасайо и тръгна към Мара. Други двама лордове на Ксакала го последваха. След тях тръгна мъж от горните галерии с пурпурнокафява броня и заяви:
— Нека всички знаят, че Тасайо на Минванаби използва името на Ханку в опит да озлочести Акома. Оскърбен съм от тази наглост и давам своя глас за лейди Мара.
Получила неочаквано удовлетворение за щетите от бедствената засада, Мара пристъпи към най-долното стъпало на подиума и заяви високо:
— Никога повече благородник на империята няма да носи титлата Военачалник. — Последвалото вълнение заплашваше да заглуши думите й, но тя изгледа твърдо петимата, застанали на страната на кръвния й враг, и извика: — Всички вие, които се задължихте да дадете един глас по мой избор. Искам да изплатите дълга си сега.
Въпросните владетели с неохота напуснаха избраната от тях страна. Докато те и потокът техни васали и съюзници се вливаха в тълпата, събрана около Мара, други също реагираха на промяната на силите. Още и още поддръжници напускаха редиците на Тасайо и се вливаха в множеството около Мара.
Тасайо процеди през зъби:
— Получи каквото искаше, Мара, и оценявам хитростта, която ти позволи да спазиш клетвата си буквално, като избегнеш същността. Спечели обаче най-много няколко дни, тъй че защо не сложим край на тази игра?
— Днес не играя Великата игра за лична изгода или слава — прекъсна го Мара. — За Доброто на империята, призовавам милорд Тонмаргу.
От дъното на залата вторият най-могъщ претендент за титлата Военачалник тръгна към тях с почетната си гвардия от двайсет воини. Въпреки напредналата си възраст слезе уверено по стълбището, мина покрай Тасайо и застана до Мара. Гласът му отекна:
— В името на доблестната кръв на моите предци, чуйте обета ми. Давам го за Доброто на империята. — Качи се на подиума и се поклони на императора. — Господарю — заяви тържествено, — в интерес на всички мои поданици, предавам властта си в ръцете ти. — Вдигна високо жезъла, знак на височайшия му пост на Боен вожд на клан Йонани, и го връчи на Ичиндар.
Обзет от гняв, Джиро пристъпи напред.
— Не можеш да правиш това!
Лорд Фрасай от дома Тонмаргу извърна посребрялата си глава към младия мъж, наследил мантията на Текума, и му отвърна с тъга:
— Сине на моя родственик, грешиш. Ичиндар е от нашата кръв. Смееш ли да заявиш, че някой друг стои над него в нашия клан?
Джиро отвори уста да възрази, но възбудени гласове в залата заглушиха гласа му. Сред цялото това вълнение влязоха други двама, Камацу, Господарят на дома Шинцаваи, облякъл бронята на своите предци и понесъл жезъла на клана Канацаваи, а до него лорд Кеда, предшественикът му и поредният от родословие с признати права за поста Военачалник.
Камацу спря пред Ичиндар и се поклони.
— Говорим като един и действаме за Доброто на империята. — С величаво достойнство, макар и без излишна церемониалност, връчи жезъла на поста си като Боен вожд на Канацаваи в ръцете на бронираната в злато фигура на подиума.
— Това е нарушение на традицията, Камацу! — изкрещя Тасайо.
Лордът на Шинцаваи отвърна спокойно:
— Фамилията ми една от най-благородните в империята. Можем да проследим родословието си чак до двайсет и четвъртия император и сме кръвно свързани с Небесната светлина. Традицията гласи, че всеки с кланово родословие може да заеме поста на Боен вожд. — Завърши с нотка на кънтящо предизвикателство. — Смееш ли да отречеш кръвното право на Ичиндар?
— Тасайо — каза Мара. — Може да си гениален пълководец, но историческите ти познания са слаби. Не ти ли е хрумвало защо само на пет фамилии традиционно се е позволявало да претендират за поста Военачалник, първия благородник на империята след Небесната светлина?
Объркан, Тасайо само сви рамене.
— Тези първи пет дома, включително и твоят собствен, са най-пряко свързани с основателите на империята! — Мара изгледа заклетия си враг с презрение. — Ако беше попитал, всеки Учител на Древното знание или Пазител на Имперския архив щеше да ти каже. Първоначалният Висш съвет е бил основан от петима братя, братята на Първия император! — С широк жест, обхванал цялата зала, Мара завърши: — Всички ние произлизаме от един и същи корен, Тасайо. Проследиш ли достатъчно назад, по един или друг начин всички най-могъщи фамилии във великите кланове са свързани.