А лорд Ксакатекас каза високо:
— Действам за Доброто на империята! — Пристъпи напред и връчи жезъла си на Боен вожд на Ксакала на императора.
Ичиндар вдигна високо ръце и всички видяха, че държи не три жезъла, а четири. Сред надигащия се рев Небесната светлина извика:
— Получих жезъла на клана Омечан тази сутрин, Тасайо. Виж и внимавай! В моята власт са четири претенции за белозлатния трон.
Джиро от Анасати изгледа Мара с неприкрит гняв, преди да се преклони пред неизбежното.
— Тасайо, съдбата е отредила това. Съжалявам. — И с тези думи вторият най-непримирим враг на Акома напусна мястото си на страната на лорда на Минванаби. Отстъплението му предизвика оттеглянето на останалите благородници на Йонани й Тасайо остана само с шепа васали.
Един от тях също заслиза към множеството около подиума и Тасайо най-после даде воля на гнева си и извика:
— Брули от Кехотара! Позориш паметта на баща си! Той служеше доблестно на Минванаби, а ти го посрамваш!
— Посрамвам ли го? — отвърна младият благородник. — И това е оскърбление от човек, чиято фамилия си позволи да ме използва като инструмент, за да унищожи лейди Мара? Нито ти, нито Десио благоволихте да се отнесете с мен, вашия верен васал, така щедро, както тази дама, след като ме надви в Играта. — Брули плю с презрение към стъпалото, на което стоеше Тасайо.
— Ще се погрижа земите на предците ти да бъдат посипани със сол и натамито ви да бъде натрошено! — изкрещя Тасайо.
Заплахата не стресна лорд Брули. Той отиде до Мара и пред очите на всички й се поклони.
— Някои може да казват, че в този ден си изоставила фамилната си чест, лейди Мара. — Усмихна се. — Не мисля. Въпреки предишните ни различия вярвам, че искрено служиш на империята. Нека настъпи мир между нас от този ден насетне.
Мара му се усмихна мило и заяви:
— Пред Висшия съвет приемам и потвърждавам приятелството между Кехотара и Акома.
Очите на Тасайо пламнаха от безсилна злоба.
— Не разчитай на Ичиндар, Мара! Това не е краят. Дадох дума да се върнеш безопасно в дома си, но в мига, в който съгледвачите ми донесат вестта, че кракът ти е стъпил на земята на Акома, ще развихря цялата мощ на Минванаби срещу теб. Нещо повече. — Обърна се властно към тези, които все още стояха зад него, и извика: — Призовавам Честта на клана! Акома опозориха империята и клана Шоншони! Да се вдигнем на война срещу клана Хадама!
— Забранявам! — заяви Ичиндар.
Устата на Тасайо се усмихна самодоволно.
— Имам петдесет хиляди войници, готови да тръгнат по моя команда. — И макар ваденето на оръжие пред императора да беше равносилно на измяна, измъкна меча си от ножницата, за да подсили заканата. Металното острие блесна на светлината като пламък и в залата се разнесе рев, а Тасайо викна: — Щом искаш да сложиш край на това, Ичиндар, нека го направим на бойното поле! Ще застанат ли поддръжниците ти с теб?
Мара изстина. Пред нея стоеше безумец, готов да види родината си рухнала на пепел, вместо да се примири с победата на съперник. Най-лошият й кошмар се бе превърнал в реалност. Заради нейната гордост и лекомисления й стремеж да тласне бъдещето в ново русло, щяха да паднат не само Акома. Със себе си повличаше надолу най-добрите сред могъщите и с това ужасно осъзнаване дойде личната й скръб, че Аяки ще загине преди пълнолетието си, а нероденото дете на Кевин така и няма да получи шанса си да вдиша животворен дъх.
Беше съкрушена. Да, тя бе виновна за всичко това. Действията й бяха довели народа й до гражданска война.
Ичиндар каза нещо, но тя не чу какво. Изгубила дар слово, се обърна, поклони му се и каза:
— Акома са под твоята команда, императоре.
И изведнъж много благородници заявиха подкрепата си или показно започнаха да се отдръпват от съседите си. Кървавият хаос бе твърде близо, за да е ясно кой на чия страна е. Тези, които не искаха да се замесят в предстоящия сблъсък, се опитваха да се измъкнат, преди да бъдат пометени.
— Няма да има конфликт! — прокънтя властен глас.
Врявата заглъхна. Десетки фигури в черни халати заслизаха в залата в кръг през всеки вход и странична врата, свръхестествено безшумни и неспирани от никого. Великите от Събранието.
Волята на магьосниците беше закон. След хаоса, развихрен само от един обучен в черното мъж, нито един присъстващ лорд не беше толкова глупав, че да се противопостави на волята на Събранието. Тасайо стоеше вцепенен в жалкия си гняв, осъзнал, че е загубил.