Петдесет магьосници стегнаха плътен кръг около лордовете, обкръжили императора. Говорителят им — Фумита — се поклони официално на Господарката на Акома. Замаяна от страх, Мара си спомни, че той бе присъствал на разговора й с Камацу. До него имаше други двама, които не познаваше: единият беше много едър и дебел, а другият слаб с изпито лице. Пред строгите им безстрастни погледи Мара потръпна от ужас. Със сигурност бяха дошли, за да я накажат за непростимата й дързост.
Защото ако Тасайо беше алчен за власт, тя беше не по-малко грешна заради дръзкия си опит да разбие традицията.
Но Великият не се обърна към нея, а заговори на всички в залата.
— Говорим от името на Събранието. Нашият Съвет бе свикан и постанови, че Мара от Акома е действала за Доброто на империята. Тя се изложи на риск с безкористна доблест, за да предотврати раздора, и от този момент животът й е неприкосновен.
Щом Фумита млъкна, заговори дебелият:
— Разделени сме по много проблеми, но едно нещо трябва да е ясно. Няма да позволим гражданска война.
Слабият магьосник заговори последен.
— Тасайо от Минванаби. Запретено ти е предприемаш каквито и да било враждебни действия срещу Мара от Акома. Това е волята на Събранието.
Тасайо се облещи все едно го бяха зашлевили. Ръката му отново се стегна на дръжката на меча, очите му блеснаха тревожно и той промълви с хриплив шепот:
— Велики, фамилията ми е дала кръвна клетва пред Туракаму!
— Запретено ти е! — повтори магьосникът.
Тасайо се поклони.
— Твоя воля, велики.
Откачи меча си, ценна фамилна антика от стомана с изкусно изрязана костена дръжка. Неохота скова всяка черта на лицето му, докато слизаше по стъпалата. Поднесе оръжието на Мара.
— На победителя.
Ръцете му се тресяха от едва сдържан гняв.
Мара прие трофея с разтреперани ръце.
Тасайо се засмя горчиво.
— От боговете си докосната, Мара. Ако не се беше родила и ако баща ти и брат ти не бяха загинали, за да стане наследяването възможно, пак щеше да има промяна. Но това! — Посочи пребледнял от гняв събраните лордове, магьосници и императора. — Нищо от това нямаше да е възможно. Предпочитам да се изправя пред Червения бог, отколкото да видя Великата игра на нашите предци сведена до жалка смешка и нашите лордове, захвърлили гордост и чест, да раболепничат пред Небесната светлина. — Твърдите му като топаз очи огледаха Съвета, над който бе мечтал да властва. — Боговете ви съжаляват всички, и империята, която предавате позорно.
— Замълчи! — отсече Фумита. — Шимоне от Събранието ще те върне в именията ти, милорд Минванаби.
— Почакайте! — извика Мара. — Десио се закле пред Червения бог в кръвта на рода Минванаби. Според клетвата му никой претендиращ за родство с Тасайо не би могъл да живее, ако Акома не бъдат принесени в жертва.
Твърд като камък, Фумита се обърна към Господарката на Акома.
— Глупав е лордът, който си въобрази, че боговете проявяват такъв особен интерес към неговите врагове. Десио прекрачи границите на благоразумието, като направи такъв оброк. Боговете не понасят отмяната на такива клетви. Родствениците му трябва да понесат последствията.
Но Мара се чувстваше все едно Кевин стои до рамото й и неговите чужди убеждения крещяха в ума й така, че дори Великият не можеше да ги усмири.
— А невинната съпруга на Тасайо и двете деца? — попита тя умолително. — Трябва ли и техният живот да бъде похабен заради чест?
В отчаяното си желание да ги спаси Мара се обърна към своя враг.
— Освободи децата си от клетвата им пред натамито на Минванаби и аз ще ги осиновя в дома Акома. Моля те, пощади живота им.
Тасайо я изгледа. Разбираше, че загрижеността й извира от самото й сърце. Но само за да я нарани, поклати глава.
— Нека тяхната кръв бъде на съвестта ти, Мара. — Издърпа жезъла на Боен вожд на клана Шоншони от колана си. — Милорд Саджайо — извика на стоящия наблизо дебеловрат мъж, — това ти го поверявам.
Щом взеха служебния жезъл от ръката му, погледът му обходи за сетен път залата. След това, с насмешка към Мара и императора, се обърна с цялото си изящество и арогантност към слабичкия магьосник до Фумита.
— Готов съм, велики.
Магьосникът извади от халата си някакво метално устройство и в залата се разнесе тихо бръмчене. Той постави ръка на рамото на Тасайо и двамата изчезнаха.