Лорд Саджайо огледа жезъла на Боен вожд в ръката си и с неохота пристъпи пред императора.
— Господарю! Не знам дали действам за Доброто на империята, или не. — Погледна другите владетели, струпали се около Мара и Фумита. — Но е казано, че във Великата игра боговете са благосклонни към победителите. Предавам ти поста Боен вожд на Шоншони.
Ичиндар прие последния от петте символа на власт и след това ясно и с категоричен тон заяви:
— Постът Военачалник вече не съществува! — Безцеремонно прекърши жезлите един по един, като хвърляше парчетата на пода. След това призова Камацу от Шинцаваи.
Бащата на Хокану отвърна с дълбок и почтителен поклон.
— Господарю?
— Империята се нуждае от теб — постанови Небесната светлина. — Назначавам те на нов пост — Имперски канцлер.
Камацу се поклони отново.
— За да служа на империята, твое величество, ще приема с радост.
Ичиндар се обърна към събранието и провъзгласи:
— Камацу Шинцаваи е моят глас и моето ухо. Той ще изслушва вашите искания, вашите нужди и предложения, щом се заемем с преустройството на държавата ни.
След това Небесната светлина извика друго име.
— Фрасай от Тонмаргу!
Старият воин пристъпи напред.
— Твое величество!
— Ще ни трябва човек, който да ръководи военните дела. Камацу е моите очи и уши. Ти ще действаш ли като моя десница?
— За да служа на империята! — отвърна с дълбок глас лорд Фрасай.
Ичиндар учредяваше нови длъжности.
— Фрасай от дома Тонмаргу ще носи титлата Имперски сюзерен. Той ще управлява имперските дела, както Военачалникът в миналото, но само по моя повеля. — След това кимна към мъжа най-близо до Мара. — Възлагам на Хопара от Ксакатекас да действа като мой първи помощник-главнокомандващ.
Младият лорд се усмихна широко и извика възторжено:
— За да служа на империята!
Мара му връчи меча на Тасайо.
— Изпрати това на пустинните хора, за да зачетеш бащината си клетва.
Хопара от дома Ксакатекас взе древния меч от ръцете й с почтителен поклон.
И тогава Небесната светлина извърна своя лик към дамата, която стоеше търпеливо, загърната в халат от искряща коприна.
— Мара от дома Акома!
Жената, която всъщност му беше дала трона и бремето на абсолютната власт, го погледна с непроницаемо дълбоките си очи, затаила чувствата си под безукорна цуранска сдържаност.
— Ти предотврати възможността хаос да завладее държавата ни — заяви Ичиндар пред всички. След това я попита със сърдечен тон: — Каква награда можем да ти предложим?
Мара се изчерви.
— Твое величество, всъщност не исках нищо друго, освен възможността да водя фамилните си дела в мир и благоденствие. Боя се, че пожертвах твърде много от своята чест, за да заслужавам каквато и да било награда.
— И все пак ти изостави същите тези дела и чест, за да служиш на по-висше добро — изтъкна Ичиндар. — Напомни ни за забравени истини и за истинско величие. Припомни на днешното ни време възглед, пренебрегван от векове. Със своята саможертва, с това, че остави настрана фамилията си за доброто на държавата като цяло, ти формулира най-висшата от всички добродетели. Никаква награда ли не бихме могли да ти дадем?
Мара помисли само за миг.
— Твое величество, бих помолила за правото на владение на имението и земите, които принадлежаха на лорд Минванаби.
Глух и неспокоен ропот плъзна през залата. Според цуранската традиция един паднал дом беше прокълнат от боговете и трябваше да се избягва. Много чудесни имения се бяха превърнали в руини заради дълбоко вкорененото убеждение, че късметът на владетеля е свързан със земята.
Императорът попита:
— Защо такъв злокобен дар, лейди?
— Твое величество — заговори тя уверено, — днес сме се събрали, за да прегърнем промяната. За мен по-голямо оскърбление към небесата е да позволим толкова великолепен дом да бъде изоставен и да рухне в развала. Не тая страх от лош късмет.
— Позволи ми и ще се обърна към храма на Червения бог, за да поискам ясно уверение, че кръвната клетва на Десио е изпълнена. След това дано жреците на Чочокан благословят имота, всяка стъпка ако трябва, и в деня, в който неспокойните духове на Минванаби са прогонени в мир, ще го направя свой дом.
И като се мъчеше да скрие сълзите на облекчение, продължи: