— Твърде много добри мъже и жени умряха, господарю. Други са роби, дарбите им са отречени, способностите им — пренебрегнати. — Поразена от болезнения спомен за Кевин, се постара да запази гласа си спокоен и продължи: — Работя за бъдеще на промяна и затова моля да съм първата, която ще наруши една безполезна традиция.
Ичиндар кимна примирено на стъписващата й молба. И в дълбокото безмълвие, докато всеки присъстващ лорд виждаше в ума си своята земя и хора в нова светлина, Мара ги призова умолително:
— Това прахосване трябва да свърши. Сега. Към всички, които сте заставали в миналото срещу мен, в това се заклевам: Елате при мен с мир в сърцето си и ще сложа край на старите конфликти. — Погледна към Джиро от Анасати, но лицето му под червено-жълтия шлем остана неразгадаемо и отчуждено.
Императорът видя разменените погледи и удивлението на лицата на много от събралите се благородници. Долавяше донякъде чувствата на Мара, ала разбираше само отчасти какво мотивира тази сложна жена. Трогнат дълбоко от визията й за милостива победа, той заяви:
— Лейди Мара, земите са недостатъчна отплата за дара на проникновената мисъл, който поднесе на този съвет. Ти имаш богатство и власт, влияние и престиж. В този момент никой в тази зала не стои над теб по влияние. — Усмихна се с внезапен лукав хумор. — Щях да предложа да те направя десетата си жена, ако мислех, че ще приемеш.
Мара се изчерви и вълна от лек смях изпълни залата. Над общото веселие императорът огласи последната си повеля за този ден:
— Ти избра да служиш на другите, над своя личен интерес. Ето защо ще бъдеш възнаградена приживе и призната за историята. В миналите векове, докато империята все още е била млада, когато граждани доброволно поемали необичайна служба с риск за живота и честта си, моите предшественици са ги удостоявали с титла, с която всички на земята да ги поздравяват най-приветствено. Мара от Акома, удостоявам те с древната титла Слуга на Империята.
Стъписана и онемяла, Мара се вкопчи в разбитите останки на самообладанието си. Слуга на Империята! Никой мъж или жена не беше получавал такава височайша похвала от векове. Титлата беше присъждана само двайсет пъти за две хиляди години. Тези двайсет имена се изричаха за късмет и се наизустяваха от децата, докато учеха историята на своя народ. Санът също така носеше официално осиновяване в имперското семейство. Замаяна от това свое така непредвидено издигане, Мара осъзна, че с Аяки могат да се оттеглят в двореца и да живеят до края на дните си от имперската щедрост.
— Съкруши ме, твое величество — промълви най-сетне тя и се поклони пред него като най-смирената от слугите му.
А лорд Хопара от Ксакатекас нададе боен вик и Висшият съвет изригна от бурни възгласи. Мара стоеше обкръжена от стотици обожатели, замаяна от разбирането, че е спечелила, и нещо повече: беше осигурила на фамилията си да съществува завинаги в безопасност, незастрашена от коварствата на дома Минванаби.
27.
Начала
Хокану стоеше неподвижно.
Златистата светлина нахлуваше през западния прозорец. Синът на Шинцаваи бе опрял ръце на перваза. Стоеше с гръб към Мара и гледаше багрите на бляскавия залез смълчан и потънал в размисъл.
Седнала на възглавничките в частната стая за срещи на Камацу, Мара страдаше, че не може да види лицето му, да го разгадае и да прецени реакцията му на това, че е тук. Тревогата й се подсилваше още повече от трудните думи, които й предстоеше да изрече. Улови се, че също като Кевин опипва тънките ресни, и спря, потискайки тъга и копнеж. Трябваше да изживее дните си като Господарка на Акома, както любимият й трябваше да живее като свободен син на Зюн.
— Лейди — заговори тихо Хокану, — нещата между нас се промениха, откакто говорихме последния път. — Нотка на благоговение обагри тона му, а ръцете му стиснаха красиво резбования перваз. — Аз съм наследник на Шинцаваи, но ти си… Слуга на Империята. Какъв общ живот можем да имаме с такава огромна пропаст между ранговете ни?
Мара с усилие се отърси от спомените за един закачлив варварин роб.
— Най-обикновен съпружески живот, Хокану. Фамилиите и имената ни ще продължат с потомството ни, а двете ни наследствени имения ще бъдат управлявани от пълномощници.
— И ще живеем в дома, който беше на Минванаби? — попита той.
— От лош късмет ли се страхуваш?
Хосану се засмя.