— Ти си всичкият късмет, от който аз или който и да е мъж би могъл да се нуждае изобщо. — Промълви разсеяно: — Слуга на Империята… — После бързо добави: — Винаги съм се възхищавал на дома на Минванаби. С теб със сигурност бих намерил щастие там.
Усетила, че е стигнал до момента, в който ще изрече официалните думи за приемане на предложението й за брак, за което баща му му бе позволил да реши сам, Мара побърза да го изпревари.
— Хокану, преди да си казал нещо повече, има нещо, което трябва да ти споделя.
Сериозният й тон го накара да се обърне. Прямотата му направи задачата й още по-трудна. Красивите му очи се впиха в нея с искрено обожание и от бистрите им дълбини и затаената в тях възхита сърцето на Мара се сви. Думите станаха непоносимо болезнени.
— Трябва да знаеш. От един месец нося дете от друг мъж, роб, към когото изпитвах силна обич и уважение. Той се върна завинаги в родната си земя отвъд разлома и никога повече няма да го видя. Само в случай, че се омъжа за теб, добавям настояването си това дете да бъде признато за законно.
Лицето на Хокану не издаде никакво чувство.
— Кевин — промълви той. — Знам за твоя любовник варварин.
Мара изчака, напрегната за изблик на мъжка ревност. Ръцете й стиснаха възглавничките, заплашвайки да откъснат ресните.
Тревогата и нервността й не останаха незабелязани. Хокану дойде при нея, наведе се и внимателно разгъна пръстите й. Допирът му беше нежен.
— Мара, вярвам, че не си допуснала тази бременност безгрижно, след като те познавам толкова добре. По това мога само да съдя, че Кевин е доблестен мъж.
Изненадата й разпали радостна светлина в очите му и той се усмихна и каза:
— Забравяш, че бях на Мидкемия. Брат ми Касуми се погрижи да се образовам добре в тяхната „варварска“ представа за честност. — Тонът му даде да се разбере, че използва думата на шега. — Не съм напълно чужд за нравите на мидкемийския народ, лейди Мара. — Усмивката му се стопи и той продължи сериозно:
— Аз доведох „варварина“ Пъг при баща ми, след като долових нещо рядко у него. — И след като името не предизвика никаква реакция у Мара, добави: — Онзи, който стана известен като Миламбер. — Мара не можа да сдържи изумлението си и той се засмя. — По свой скромен начин и аз изиграх някаква малка роля в изумителните събития, които преживяхме.
Господарката на Акома се вгледа в лицето му и разчете там рядко разбиране. Можеше и да не донесе пламъка на страстта в един съюз с дома Шинцаваи, но това беше мъж, когото можеше да зачита и с когото можеше да сподели новия си поглед за бъдещето. Заедно можеха да сътворят една по-велика империя. Той коленичи пред нея.
— Би ли могъл да се грижиш за двете момчета като за свои? — попита тя.
Хокану я изгледа с нежност.
— Повече. Мога да ги обичам. — Усмихна се на дълбокото й изумление. — Мара, забрави ли? Аз съм осиновен. Макар и да не споделяме общата кръв на баща и син, Камацу ме научи да ценя силното и любящо семейство. Достойнствата на Аяки са явни. Детето на Кевин ще възпитаме така, както би пожелал баща му.
Мара наведе глава, за да скрие сълзите си, и когато Хокану я прегърна да я утеши, я заля облекчение. Не се беше надявала на нищо повече от това детето на Кевин да бъде прието. Дарът на пълната подкрепа на Хокану беше повече и от най-безумните й очаквания, определено повече от това, което заслужаваше безразсъдното й решение. Почти чу мърморещия глас на Накоя, как я поучава, че мъжът, който я държеше сега в прегръдката си, заслужава обич и почит. Промълви тихо:
— Боговете са избрали мъдро, Хокану, защото никой роден на този свят мъж не би могъл по-добре да разбере и зачете нуждите ми.
— Приемам предложението ти за брак, лейди Слуга на Империята — промълви официално Хокану в косата й. После я целуна, но целувката му бе различна от целувките на Кевин. Мара се опита да се отзове, но тялото й не можа да се приспособи веднага към внезапната промяна. Допирът му не беше неприятен, просто беше… различен.
Хокану като че ли усети, че й трябва време да привикне с него. Отдръпна се, без да я пуска, и весел блясък засия в очите му.
— Как, в името на боговете, можеш да знаеш, че детето, което носиш, е момче?
Последните останки тревога у Мара се стопиха в изблик на доволен смях.
— Защото искам да е момче — отвърна му, веднъж поне жена, а не владетелка.
— Тогава, моя упорита бъдеща съпруго — заяви Хокану и я придърпа да стане, — значи ще е момче. Ела сега да отидем да уведомим моя пастрок, че ще се наложи да задели време от задълженията си с императора, за да присъствала женитбата.