— Аз съм Хочопепа, лейди.
Жегна я тревога.
— Какво е станало, велики?
Великият махна с месестата си длан.
— Нищо. Останах само за да те уведомя, че присъствах на церемонията, когато бившият лорд Минванаби се подготви доблестно да сложи край на кръвната вражда и на живота си.
После добави тъжно:
— Елате с мен.
Свитата на Акома го последва по широките алеи от другата страна на голямата къща. Там, в смълчани редици, ги чакаха над десет хиляди души. Пред тях се издигаше голяма траурна носилка, покрита с червен плат отпред. Мара вдигна очи към четирите загърнати в плащаници тела, положени върху нея в сетния им покой.
Сълзи бликнаха в очите й, като видя, че двете са на деца. Слугите се бяха постарали да им придадат по-приличен вид, но раните не можеше да се скрият: Тасайо беше прерязал гърлата им. Призля й при мисълта, че момчето можеше да е нейният Аяки, и Люджан я хвана, за да я подкрепи.
— Щях да ги пощадя — промълви тя изтръпнала.
Великият я погледна скръбно.
— Родословната линия на Минванаби е прекъсната, лейди Мара. Събранието го засвидетелства официално. Сега, след като изпълних задължението си, ще се оттегля. Живей дълго и щастливо, велика лейди.
Бръкна в джоба си и извади талисмана си за пренасяне. Във въздуха се разнесе бръмчене и той изчезна.
Мара стоеше объркана пред множеството слуги и воини на Минванаби. Всички в първите шест редици бяха облекли сиви робски халати. Зад тях стояха войниците, струпали оръжия и шлемове в нозете си и навели глави в знак на поражение.
Старец, също облечен като роб, но с аристократична осанка, излезе напред и падна на колене пред Мара.
— Господарке.
— Говори — каза тя.
— Аз съм Инкомо, бивш Първи съветник на лорд Минванаби. Представям се, за да ти съдействам, каквато и съдба да отредиш за нас, които служихме на този нещастен дом.
— Не съм аз тази, която ще отрежда съдбите ви — прошепна Мара, все още потресена от гледката на мъртвите деца.
Инкомо вдигна глава и я погледна с празни тъмни очи.
— Лейди, бившият ми господар заповяда на всички свои кръвни роднини да се върнат в бащините си домове. Заповяда всеки негов родственик да убие жена си и децата си, след което на свой ред да се прониже с меча си. Но изчака допреди час, когато чу, че си стъпила на земята на Минванаби, преди да отнеме живота на своето семейство. Едва след като те издъхнаха, прониза и себе си. — Разтреперан от страх, Инкомо изпълни последния си дълг към бившия си господар. — Лорд Тасайо ми повели да ти кажа, че предпочита да види децата си в залата на смъртта до себе си, отколкото живи в дома на Акома.
Прониза я ужас.
— Жесток звяр! Собствените си деца! — Сляпа ярост я разтърси, а след това се стопи в скръб, щом отново погледна телцата на момчето и момичето на носилката. — Отдайте им пълни почести — нареди Мара. — Едно велико име свършва днес.
Инкомо се поклони.
— Аз съм твой роб, господарке, защото провалих господаря си. Но те моля, прояви милост, тъй като съм стар и негоден за тежък труд. Дари ме с благодеянието на доблестната смърт.
Мара едва не изръмжа от гняв.
— Не! — Очите й се впиха в стъписания старец и тя извика: — Стани!
Инкомо зяпна, стреснат от неуместния й изблик на чувства. Мара не можеше нито миг повече да понесе раболепието му. Хвана го изненадващо силно под мишницата и го дръпна да се изправи.
— Не си продаден в робство от Тасайо, нали? — Инкомо беше онемял от изненада. — Не си осъден на робство от имперски съд, нали?
— Не, лейди, но…
— Кой те нарича роб тогава? — викна тя с отвращение и го бутна да застане при нейните съветници. Обърна се към облечения в официалния халат на Първи съветник Сарик. — Твоето обучение при Накоя за жалост бе прекъснато. Вземи този човек за свой почетен помощник и го слушай добре. Името му е Инкомо и както знаят всички бивши врагове на Тасайо, той дава вещи съвети.
Обърна им гръб, а бившият съветник на Минванаби попита объркано Сарик:
— Какво значи това, господарю?
Сарик се засмя.
— Ще откриеш, че господарката ни прави нещата по свой начин, Инкомо. Също тъй ще разбереш, че ти се даде нов живот.
— Но аз съм роб!
Мара се обърна разгневена към него.
— Никога не си бил обявяван за роб! И в моя дом никога няма да бъдеш роб. Традицията прави свободните хора роби, щом паднат господарите им, не законът! Сега млъкни и ми служи добре.