— Някога героични хора са носили това име. Не подобава да бъдат забравени заради това, че потомството им е изгубило това величие. Натамито на Акома ще почива тук, където аз и моите деца ще можем да седим в мир със сенките на предците ни. Но друго място на билото на хълм с изглед към имението ще бъде заделено за камъка на Минванаби. Бих искала духовете на онези велики хора да виждат, че към родните им земи се отнасят с грижа и любов. Тогава те също ще почиват в мир.
На градинаря каза:
— Нира, ти ще избереш това място. Засади плет и цветна градина и нека ничий крак да не стъпва там, освен твоя и на посочените от теб приемници. Нека духовете на Минванаби знаят, че паметта за дома им се пази.
Мъжът се поклони, после се наведе и докато жрецът на Чочокан изричаше благословия, загрубелите му от тежък труд ръце вдигнаха древния камък и го отместиха настрани. Мара даде своя фамилен камък на жреца на Добрия бог и той го вдигна към небето и зареди заклинание за вечното покровителство на Чочокан. След това върна натамито на Акома на Мара, а тя на свой ред го предаде на градинаря.
— Тук е сърцето на моя род. Грижи се за него като за свое живо дете и ще те знаят като човек, оказал чест на два Велики дома.
— Господарке — промълви Нира и наведе почтително глава пред новата си владетелка. Като всеки друг слуга в именията, беше очаквал робство, ала вместо това откри, че му се дава нов живот.
Нира утъпка пръстта около натамито и жрецът освети земята. В края на ритуала звънна с малко метално звънче и си тръгна. Градинарят го последва.
Мара остана сама с камъка, свързал духовете на предците й за обновление на Колелото на живота. Без да мисли за изящните коприни, коленичи в пръстта и пръстите й погалиха тънките линии на герба с птицата шатра.
— Татко — заговори тя тихо, — това ще бъде нашият нов дом. Надявам се мястото да ти харесва. — Обърна се и към мъртвия си брат, чието отсъствие все още бе рана в сърцето й. — Ланокота, почивай спокойно и в мир. — После помисли за всички онези, които бяха загинали в служба на нея, близки и обичани, както и други, бегло познати. — Храбри Папевайо, ти даде живота си, за да спасиш моя. Дано се върнеш на Колелото на живота като син на този дом. И Накоя, майко на сърцето ми, знай, че жената, която отгледа като своя дъщеря, пее в твоя възхвала.
Помисли за любимия си Кевин, който сега беше със своето семейство, и се помоли дано да намери щастлив живот без нея. Сълзи потекоха по страните й, за загуби и за победи, за радости и за скърби. Играта на Съвета, каквато я бе познавала, беше завинаги променена, и то от нейната ръка. Но тъй като познаваше сънародниците си, тя знаеше, че природата им ще приеме бавно този нов ред. Политиката щеше да се мени и щеше да се наложи да се труди усилено, за да опази мира. Богатството, което щеше да спечели от търговските си права с Мидкемия, щеше да подпомогне тези усилия, но предстоящите трудности в налагането на властта на Ичиндар щяха да изискват толкова грижа, колкото всеки план, който бе осъществила, за да надвие враговете си.
Изправи се, отрезвена и възбудена от тежестта на новите си отговорности. Вдъхновена от красивите градини и от поддържаните с толкова любов стари дървета, излезе от свещената поляна. И видя хиляди войници на Минванаби на колене, с Люджан пред тях.
— Господарке — извика той с радост, — тези воини приемат службата на Акома!
Мара си спомни как навремето, още като неопитно момиче, бе върнала надежда и чест на банда бездомни разбойници, и каза:
— Закълни ги в доблестна служба, Боен водач Люджан.
И щом той поведе новопосветените воини към натамито на Акома, вдигна очи към далечните брегове на езерото. Нещо там привлече вниманието й и духът й се извиси от възторг. Отпусна ръка на рамото на Кейоке и рече:
— Виж!
Грохналият Военен съветник извърна погледа си натам, където му сочеше.
— Очите ми не са млади, господарке. Какво виждаш?
— Птици шатра — последва възхитеният отговор на Мара. — По милостта на боговете идват да гнездят на нашите брегове.
От мястото си до младия Сарик Инкомо рече:
— Боговете, изглежда, са доволни от щедрото ти сърце, господарке.
— Можем само да се надяваме, Инкомо.
Помълча, после каза на съветниците си:
— Хайде. Да подготвим новия си дом. Бъдещият ми съпруг пристига скоро заедно с моя син и наследник.