— Милорд, не бива да гледаш на злополуките през този ден като на лоша поличба. Задължи нашата фамилия с могъща клетва. Нека да видим какво можем да направим, за да я изпълним.
— Да — съгласи се вдървено Десио. — Но откъде да започнем? Мара има воини чо-джа, които пазят имението й. Без благосклонността на Военачалника открито нападение е глупост. Освен това дори да победим, ще сме отслабнали и поне десет други дома ще налетят да потърсят превъзходство над нас.
— А, братовчеде, но аз имам идеи. — Тасайо чу приближаващите се стъпки, обърна се и видя Инкомо. Бързата му усмивка се стори пресметлива на Първия съветник, въпреки спонтанността й. — Почитаеми съветнико, настоявам да свикаме съвет. Ако нашият Господар успее да изпълни клетвата си към Червения бог, за дома ни може да бъде спечелена много слава.
Инкомо потърси в думите му ирония — неизпълнение на обещанието пред Бога на смъртта щеше да донесе на Минванаби окончателен провал — и се увери, че Тасайо е искрен.
— Имаш план ли?
Усмивката на Тасайо се разшири.
— Много планове. Но първо трябва да разкрием шпионина на Акома тук.
На лицето на Десио се изписа смут и объркване. Инкомо изгледа Тасайо с подозрение.
— Шпионин ли?
— Няма шпиони на Акома сред нас! — възкликна Десио възмутено.
Тасайо отпусна ръка на рамото на младия Господар, за да го успокои, но думите му бяха насочени най-вече към Инкомо.
— Има поне един. И трябва да го разкрием. Как иначе онази кучка е могла да разбере, че покойният ни Господар се кани да я убие?
Инкомо го погледна. Това, че Тасайо беше отгатнал причината за оцеляването на Мара, показваше дълбочината на мисълта му. Кимна и каза:
— Почитаеми, за доброто на всички нас мисля, че е редно да изслушаме плановете ти.
Старите паркетни подове скърцаха под краката на слугите, които се суетяха да нагласят паравани и завеси против усилващите се ветрове от юг. Приближаващата се буря понесе облаци над сребристата повърхност на езерото в предвестие за подранилия влажен сезон. Мирисът на дъжд се смесваше с вътрешните миризми на дървесни масла и прах, изпълнили малкия кабинет, закътана стая, използвана от Джингу и предшествениците му за обсъждане на най-тайните им замисли. Изрисуваните паравани бяха малки, но въпреки това тук никога не беше душно.
От влагата Инкомо изпитваше болка в костите. Успя да не се намръщи, докато се настаняваше чинно на възглавничките срещу мястото на Господаря, грижливо подредено гнездо от възглавници на високия половин педя подиум. Някой далечен предшественик Минванаби бе решил, че Господарят винаги трябва да е издигнат над своите придворни, и повечето стаи в по-старите части на имението пазеха спомена за това убеждение.
Инкомо беше отраснал с неудобството от различни подови нива и каменните настилки по някои алеи, с половин стъпка по-високи от съседните. Но един нов слуга винаги щеше да се издаде с честите си препъвания. Мисълта за шпиони продължаваше да го гложди и Инкомо се опита да си припомни кой от фамилните икономи и слуги е бил най-непохватен, докато обслужваха покойния Господар. Не се сети за такъв, което само усили притесненията му. Обезсърчен, той въздъхна и зачака.
След малко Десио и братовчед му дойдоха. Слугите бяха свалили церемониалната броня на Десио и сега той беше с оранжев копринен халат, извезан с черни символи на власт и могъщество. Не си беше губил времето с къпане, какъвто навик имаше баща му. Смътно вмирисан на нервна пот, той отпусна туловището си върху скъпоценните позлатени възглавнички, изтъркани от предшествениците му. Беше възбуден. Инкомо дори реши, че е настинал — лицето му беше пребледняло като тръстикова хартия, с изключение на зачервения нос. Братовчед му изглеждаше загорял, гъвкав и опасен.
Докато Десио се въртеше, за да се намести по-удобно, Тасайо се настани спокойно и отпусна лакти на коленете си. До мърдащия нервно Десио приличаше на хищник, душещ във въздуха.
Не беше загубил нищо от службата си във варварските войни в последните четири години, заключи Инкомо, дори беше спечелил. Въпреки че войната не напредваше толкова добре, колкото бе обещал Военачалникът, времето, преживяно далече от Играта на Съвета, само беше изострило ума на младия мъж. Беше се издигнал до поста Първи подкомандир на Алмечо и беше спечелил големи предимства за Минванаби — докато смъртта на Джингу не ги беше унизила.