Десио захапа стръвта, но му убягнаха по-големите последствия.
— Когато хванем този предател, ще се погрижа да бъде изтезаван в името на Червения бог, докато плътта му стане на гърчеща се каша! — Тлъстият му юмрук пак удари по възглавниците за тежест, а носът му се наля с кръв и от розов стана морав.
Но Тасайо не издаде никаква тревога, все едно ежедневно си беше имал работа с разгневени благородници.
— Би било напълно заслужено, братовчеде — съгласи се той. — Но все пак убийството на този шпионин, колкото и да е ужасно, ще донесе победа на Акома.
— Какво!? — Десио спря да тупа по възглавниците и се изправи рязко. — Братовчеде, главата ме заболя от теб. Какво биха могли да спечелят Минванаби, освен оскърбление, като оставят жалкия шпионин жив?
Тасайо се отпусна на лакът и небрежно вдигна един джомач от купата на масата. Нокътят му погали извивката на плода почти като милувка, все едно презрялата коричка беше плът.
— Трябват ни контактите на този шпионин, почитаеми господарю. За нас ще е добре, ако нашите врагове Акома научават само това, което ние пожелаем да научат. — Ръцете му стиснаха плода и силно извиха. Зрелият джомач се разцепи на две, само с няколко плиснали капки червен сок. — Нека шпионинът сам заложи следващия ни капан.
Инкомо помисли за миг и се усмихна. Десио се обърна от братовчед си към Първия си съветник, но все пак с изненадваща ловкост улови подхвърленото от братовчед му парче плод. Захапа го й започна да се смее, най-сетне възвърнал високомерната самоувереност на великите си предци.
— Добре — каза той, докато дъвчеше с наслада. — Харесва ми планът ти, братовчеде. Ще хвърлим отряд мъже в някой безполезен набег и нека кучката Акома да си мисли, че ни е надвила.
Тасайо потупа с показалеца си останалото в ръката му парче плод.
— Но къде? Къде да нападнем?
Инкомо помисли малко и предложи:
— Милорд, според мен набегът трябва да е близо до дома й.
— Защо? — Десио изтри сока от брадичката си с извезания си ръкав. — Тя ще пази грижливо имението си, както винаги.
— Не самото имение, милорд, защото Господарката на Акома няма нужда от шпионски сведения, за да поддържа бдителна охрана срещу нападение на войската ти. Но няма да очаква набег срещу керван, тръгнал към речното пристанище на Сулан-Ку. Ако нападнем между земите на Акома и града и тя се окаже подготвена за набега ни, можем да засечем откъде и как е изтекла информацията и да разкрием агента сред домашните ни слуги.
— Първи съветнико, предложението ти е чудесно — каза Тасайо малко прекалено властно. — Милорд, ако позволиш, ще ръководя подготовката на такъв набег. Един обикновен търговски товар предполага слаба охрана, освен ако кучката Акома не знае, че ще си има работа с кръвни врагове. — Усмихна се и белите му зъби блеснаха на фона на смуглата кожа, потъмняла още повече по време на кампанията. — Би трябвало да можем да научим кога ще тръгне такъв керван просто като се свържем с търговските агенти в Сулан-Ку. Няколко дискретни въпроса и може би един-два подкупа, за да се скрие, че сме разпитвали, и би трябвало лесно да разберем кога се очаква следващ керван на Мара.
Десио изслуша предложението на Тасайо с помпозното високомерие на господар.
— Братовчеде, съветът ти е гениален. — Плесна с ръце, за да повика дежурния вестоносец от поста му зад вратата, и заповяда: — Доведи писар.
След като робът напусна, Тасайо заговори хладно, като човек, едва сдържащ силното си раздразнение:
— Братовчеде, не трябва да записваш заповедите, които обсъдихме току-що!
— Ха! — Десио се изкиска, после се изсмя с цяло гърло, наведе се от подиума и тупна с тежкия си юмрук братовчед си по рамото. — Ха! — изсмя се отново. — Не се подигравай с интелигентността ми, Тасайо. Разбира се, че съм достатъчно разумен, за да не въвличам дори слуги и роби в замисъла ни! Не, просто реших да нахвърля писмо до Военачалника, да го помоля за извинение за отсъствието ти от кампанията му на варварския свят. Ще се примири, след като Минванаби все още сме най-ценният му съюзник. И, братовчеде, току-що ми показа колко много си нужен тук.
Инкомо загледа как ще реагира Тасайо на похвалата на своя Господар. Не му беше убягнал тренираният в битки рефлекс, когато воинът видя идващия приятелски удар, не пропусна да забележи и пресметнатото на мига решение да го понесе. Тасайо беше станал опитен в политиката не по-малко, отколкото в убиването на врагове.