Выбрать главу

Надзирателят беше повикал подкрепления: няколко плещести пазачи, снаряжени с извити куки от грапава кожа на нийдра, нахлуха в заграждението и затичаха към буйния червенокос. Робите, опитали се да им попречат, бяха изблъскани с лакти или изритани с островърхите сандали. Един варварин падна с окървавен пищял. Щом видяха това, другите бързо отвориха път на войниците. Червенокосият подстрекател пък се остави да го заклещят в ъгъла, за да не понесе по-тежко нараняване. Пазачите го хванаха с куките си и го довлякоха пред търговския агент, чийто халат беше целият в прах и пот и направо плачеше за пране. Задържаха грамадния пленник на колене, а надзирателят зарева да донесат пранги от кожа на нийдра, за да озаптят необузданата му диващина.

Но варваринът все още не се беше примирил. Сякаш без да си дава сметка, че може да му вземат живота само след един жест на надзирателя, отметна разрошената си коса назад и изгледа надзирателя с големите си сини очи. По време на свадата беше получил рана през едната си скула и по лицето му се стичаше кръв и мокреше червения храсталак на брадата му. Не можеше да е повече от двайсет и няколко годишен. Каза нещо и Мара и Люджан видяха как лицето на търговеца замръзна, а един от пазачите едва прикри не съвсем цуранския си пристъп на смях зад лъскавата си ръкавица. Надзирателят изпердаши варварина с бича, след което го изрита в лицето.

Мара не трепна от гледката на насилието. В имението й биеха непокорни роби по много по-дребни поводи от безобразното поведение на този непокорен варварин. Все пак това, че действията на червенокосия бяха немислими според обществените нрави, не я изуми чак толкова. Беше се запознала с обичаите на чо-джа и бе започнала да уважава техните порядки и мъдрост, колкото и чужди да изглеждаха. Сега, докато наблюдаваше робите в заграждението, й хрумна, че тези мъже са също толкова човешки същества, колкото и тя, но че светът им е много по-различен от Келеуан. Като другоземци, те навярно не разбираха напълно участта, която ги бе сполетяла, защото на Келеуан човек напускаше робството само през дверите на смъртта. Робът нямаше чест, нито душа, незначителен беше като насекомо. Можеше да живее в удобство или да бъде стъпкан в мизерия само от небрежната приумица, с която човек би могъл да се отнесе към червенокрила пчела, която му събира мед.

Цурански воин щеше сам да посегне на живота си, вместо да се остави в плен на врага — пленниците обикновено бяха ранени, изпаднали в безсъзнание или страхливци. Тези мидкемийци уж бяха имали същия избор и с това, че бяха оцелели, губейки своята чест, бяха избрали участта си сами.

Но червенокосият изобщо не изглеждаше примирен. Превъртя се, за да избегне камшика, и се блъсна в краката на търговския агент. Дебелият мъж изпищя и залитна, спасен от падането от писаря, който бързо пусна табличката си и сграбчи с две ръце оцапаната жълта коприна на халата му. Табличката с тебеширените резки тупна в прахта, а варваринът със завидна хитрост се претърколи върху нея. Резките бяха заличени от потта и прахта, а Мара в галерията усети странна тръпка, като видя, че кошът с дрехите е празен. Само една трета от мъжете долу бяха облечени; някои бяха без панталони, други без ризи. Въпреки че червенокосият си беше спечелил бой, а може би дори смърт чрез обесване, беше спечелил малка победа над поробителите си.

Мъжете с куките се хвърлиха към него. Горещината и умората бяха изчерпали търпението им и този път ударите им целяха да го осакатят.

Мара викна:

— Спрете!

Властният й глас принуди пазачите да се подчинят. Беше Управляваща господарка, а те бяха прости слуги. Свикнали да изпълняват заповеди, всички отпуснаха куките. Агентът заоправя халата си и погледна изненадано нагоре. Робът варварин се превъртя неловко на лакът и също погледна към Мара.

Това, че бе извикала някаква дребничка чернокоса жена, като че ли го стъписа. Въпреки това той дръзко продължи да се взира в нея, докато писарят не го удари в лицето, за да го принуди да извърне очи.