Рай’ги хвърли бърз поглед на Берг’иньон, достатъчно бърз, за да забележи гневните искри, припламнали в очите му. Шарлота имаше право, разбира се, но забележката й, дошла от устата на един иблит (дума, с която Мрачните наричаха не само всички, които не принадлежаха към тяхната раса, но която използваха и със значението на екскременти), хвърляше крайно обидна светлина върху Берг’иньон. Дребна грешка, ала още няколко насмешливи подхвърляния по адрес на младия Баенре и от Шарлота Веспърс нямаше да останат достатъчно късчета, по които да разпознаят тялото й.
— Трябва да съобщим на Джарлаксъл — рече магьосникът. — За нас, които дойдохме тук, нуждата от промяна в плана беше очевидна, ала той така се е откъснал от всичко, че може и да не види ситуацията в същата светлина.
Кимуриел и Берг’иньон го изгледаха заинтригувано (как можеше да говори толкова открито в присъствието на Шарлота!), ала магьосникът скришно им даде знак да последват примера му.
— Бихме могли да обвиним Домо и неговите плъхочовеци — рече Кимуриел, който очевидно започваше да се досеща. — Макар че тогава, боя се, ще ни се наложи да изгубим малко време и да се разправим с тях.
И като погледна към Шарлота, добави:
— Голяма част от отговорността ще падне върху теб.
— Войниците на Басадони първи си тръгнаха от битката — додаде Рай’ги. — И само техните оръжия не се окъпаха във вражеска кръв.
Сега и тримата елфи не сваляха поглед от Шарлота.
Тя запази самообладание, поне външно.
— Домо и плъхочовеците, тогава — отвърна тя, очевидно обмисляйки думите си в движение. — Ще стоварим вината върху тях, но така, че действията им да изглеждат плод на нещастна случайност. Да, точно така ще направим. Защо не кажем, че не са знаели за плановете ни и по случайно стечение на обстоятелствата са се главили при Да’Даклан паша да пазят клоаките и тъй като не сме искали да се разкриваме напълно пред страхливеца Домо, сме предпочели да се държим в неохраняваната част, най-вече около осмата позиция.
Тримата елфи се спогледаха многозначително и й дадоха знак да продължи.
— Да — Шарлота постепенно набираше увереност, — точно така. Мога да обърна случилото се в наша полза и пред Да’Даклан паша. Той несъмнено е усетил надвисналата заплаха и страхът му само ще се усили, когато научи за днешния разгром. Нищо чудно да повярва, че Домо е много по-силен, отколкото предполагаме, че хората му са в съюз с дом Басадони и единствено благодарение на някогашните отношения между Басадони и Рейкърс нападението е било преустановено.
— Но няма ли така да стоварим вината за атаката тази вечер върху дом Басадони? — Кимуриел продължаваше да играе ролята си и да въвлича Шарлота все по-надълбоко в ямата, която сама си бе изкопала.
— Не, не и вината за самото нападение — поклати глава Шарлота. — Единствено за това, че сме допуснали да се състои. Обърнали сме глава на другата страна, заради увеличения брой шпиони, които се опитват да внедрят между нас. Да, изиграем ли си правилно картите, можем да изкараме Домо по-могъщ, отколкото е в действителност. Успеем ли да накараме Рейкърс да повярват, че са били на ръба на катастрофата, те несъмнено ще започнат да се държат доста по-благоразумно и Джарлаксъл ще постигне целта си.
— Залавяй се за работа тогава — рече Рай’ги и кимна към стълбата, извеждаща от клоаката.
Без да разбира дълбоката си заблуда, Шарлота се усмихна и си тръгна.
— Опита ли се да измами Да’Даклан паша, както предлага, неизбежно ще й се наложи да излъже и Джарлаксъл — Кимуриел съвсем ясно виждаше мрежата, която Шарлота крайно неразумно бе започнала да плете около себе си.
— Боите се, че нещо с Джарлаксъл не е наред, нали? — попита направо Берг’иньон. — Защо иначе Рай’ги и Кимуриел биха действали в толкова очевиден разрез с нарежданията на наемника?
— Схващанията му са се променили.
— От самото начало не искахте да идваме на Повърхността — отбеляза Берг’иньон с усмивка, която открито поставяше под съмнение мотивите им.
— Така е! И искрено ще се зарадваме, когато отново зърнем топлината на Нарбондел — Рай’ги говореше за внушителната, излъчваща топлина колона, по която измерваха времето в Мензоберанзан. — Тук си твърде отскоро, за да можеш да оцениш по достойнство пълната нелепост на това отвратително място. Много скоро ще закопнееш да се завърнеш у дома.
— Вече искам да се върна — увери ги Берг’иньон. — Този свят изобщо не ми е по вкуса и досега не съм видял нищо, което да ми хареса, най-малко пък — Шарлота Веспърс.