Момичето търпяло четири месеца и, най-сетне, подало молба за напускане и помолило да си получи неизплатените заплати. Естествено, работодателката изсъскала, че спомене ли още веднъж за заплата, ще подаде сигнал в полицията, че работи незаконно и ще я екстрадират. Така се оказало, че месеци тормоз и робски труд минали безплатно.
В Италия, от страх да не я проверят карабинерите, една българка на средна възраст, която работела в малко селце, не си вземала почивен ден и не излизала месеци наред от къщата.
Още по-трагично е в селското стопанство. Жените не са зачитани дори за хора. Те спят в преустроени обори, заедно с мъжете селскостопански работници и нямат условия да поддържат дори елементарна лична хигиена. Работят по дванадесет часа с чудовищни норми и не смеят да се разходят дори до съседното селце.
Преди около месец, разбрах, че набирали жени да берат гъби в Холандия, като организаторката на групата (експроститутка, омъжена за възрастен холандец) искала в договора да влезе клауза, която да забранява разговори с местните хора, без нейното посредничество. Очевидно, жената се безпокояла работничките да не научат колко е реалното им възнаграждение и колко от надницата им се краде.
За мен е особено тревожно положението на младите жени. Често престъпният трафик ги примамва да заминат в чужбина, за да работят почтен труд, а се озовават на пиацата — бити, контролирани и дрогирани от агресивни сводници. Те са си просто бели робини, които нямат свободата да напуснат, а под угрозата на жесток побой се страхуват да избягат и да потърсят помощ.
Има и по-страшно:
Една разплакана женица ми разказа за момичето си: наивно и невинно, то попаднало слугинче в дома на възрастен албанец в Гърция. След няколко месеца се прибрало в дълбока депресия и казало на майка си: „Каза ми да слушам чорбаджиите си и да търпя, но, мамо, когато го правеше отзад, кървях и страшно ме болеше…“ „Исках да й заръчам просто да бъде трудолюбива и любезна, а не това. Никога това! Какво направих с детето си?!“ — ридаеше покрусената жена.
В Италия, превозено чрез трафиканти, попаднало момиче, което знаело малко от езика, без „доставчиците“ да са подозирали това. Така чуло как българинът обяснява на някакъв италианец: „Грозна е за проститутка, но е млада и здрава. Ако никой не я наеме да чисти, поне органите й сигурно са наред.“
Момичето успяло да избяга и да се прибере в България.
Не всички млади жени попадат неволно и насила в най-древния занаят. Гладът е много лош съветник.
Чудех се да се смея ли или да плача, когато една невежа селска старица с гордост ми обясни: „Внучката ми работи като проститутка в Белгия“. Излъчването й бе и трогателно, и патетично. Сякаш искаше да ми каже „не сме какви да е хора“. Очевидно, не знаеше значението на думата.
„Какво пълничко и засмяно дете беше“ — заоплаква се веднъж друга стара жена. — „А сега се превърна в парцал. Страда горкото. Крачетата й са като клечки, а от нея са останали само едни очи.“ „Не бой се, бабо“ — вика ми — „Недей да гладуваш, че да пестиш за погребение. Аз всичко ще платя.“
А какво става с разделените семейства, заради женския гурбет? Ами, малко от тях оцеляват, а в чужбина е по-трудно за мъж да си намери работа. Така става една мътна и кървава. Мъжът си е мъж и безспорно има своите биологични и духовни потребности. Самотата се понася зле. Така, докато жената превива гръб и слугува в чуждата земя, той си намира друга за утеха. Малко са семействата, които оцеляват.
Лошо е, когато се намеси подлостта. Една жена на около петдесет години, за да спести за нов апартамент, за ремонти, за да подпомогне децата и т.н., работила в Гърция, без да се прибира четири години. Тъй като нямала право на банкова сметка, всеки месец пращала в България заработените пари по автобусен шофьор. Човекът почтено предавал всичко на съпруга й. Когато, най-после, дошъл жадуваният миг и се прибрала в родината, се оказало, че вече е разведена чрез призоваване в Държавен вестник, а мъжът й е закупил жадувания апартамент, но след развода и го споделя с очарователна млада блондинка. Жената направи опит за самоубийство. За щастие, не успя, но се принуди да си стегне багажа и отново да поеме към слугинската одисея в южната ни съседка.
А децата? Оставени при баби и при несериозни татковци, при лели и други роднини, те трудно се възпитават без майчиния контрол. Често в обвинителните актове фигурират обвиняеми в ниска възраст, чиито майки са на работа в чужбина. Понякога просто стават безобразни глезльовци, разхайтени и преситени, тъй като майките им успокояват наболялата си съвест с високи суми, превеждани всеки месец. Така се възпитават готованковци и тунеядци, без инициативност и гордост.