Иван Вазов
Слугиня
Стоян Раков беше останал без слугиня посред зима. Последнята му го напусна преди три недели, без никаква видима причина. За едно софийско семейство такава случка е цяла беда. Стоян Раков беше началник на отделение в едно министерство, жена му — млада и почитаема госпожа, даже подпредседателка на две женски дружества; но тия световни блага и почести не бяха способни да ги направят щастливи; в тяхното небе имаше една черна точка: нямаха слугиня. Това беше жизнен въпрос за почтените съпрузи, той занимаваше умовете им, той даваше храна на разговорите им, той обгръщаше всичките ламтения на душите им.
Ракови нямаха слугиня.
И госпожа Ракова в черква, и на гости, и в дружества — все тия горчиви оплаквания:
— Представете си, госпожа (софийските благородни дами се титулуват тъй, вместо „госпожо“ — за отличие от калугерките), представете си, госпожа, нямаме слугиня!
А в тия прости думи се заключаваше цяла Шекспирова трагедия за младата и почитаемата госпожа Ракова; те искаха да кажат: „Представете си, госпожа, това ужасно събитие до какви скандали ни доведе; аз, както едно време баба ми — и майка ми, още днес — сама си пера дрехите и се умирисвам в кухнята като някоя… И нямам час свободничък да посветя на по-възвишена и благородна грижа… Представете си: даже не ми остава време да ида да си кроя новата рокля Empire, а платът Стоянчо е купил от толкова време… Стоянчо, и той, бедният, от височината на своя началнически стол, е принуден да слазя до занятията на простата тълпа… Можете ли да си представите — това ви казвам в секрет, — че вечер, като се стъмни, той взема стомната под палтото и отива на чешмата да налее вода? Един началник на отделение! Неговият разсилен това не върши… Пет пъти досега горкият е ходил на фурната да вземе гювеча. Вие знаете?… Ние повече гювеч си правим: нарежи мръвки, хвърли им лъжица масло, па хай на фурната, та друго и не знам. Кой му е мислил някога, че ще изпадна до такава ниска точка — да бъда принудена аз да си чиня хизметя… Та и мъжът ми колко се възмущава! Е, чуло ли се е подобно нещастие?“
Ракови нямаха слугиня.
Стоян Раков и тоя петък се връщаше от пазара с вкиснато лице.
Жена му веднага разбра, че търсенето му е било безуспешно. Това нещастие просто й отравяше съществуванието.
Раков измърмора гневно:
— Търсих, предлагах луди заплати, никой не иска да слугува. Някои селянки даже, като че се подиграваха, гледаха ме почти с презрение, когато ги питах… Сякаш не диви шопкини, а жени на испански грандове. Нека дойдат нашите шантави социалисти да ми покажат сиромашта и пролетариатите български, за които издават куп вестници! Не ми трябват вестниците им, дявол им зел вестниците и ученията!… Нека ми доведат вместо тях сега една слугиня или един слуга — от дърво, от камък — и тогава ще ги повярвам и ще стана и аз социалист. Нека има и един началник на отделение социалист — за да увеличи войската у нас на враговете на труда…
— Ти това не казваш сериозно, инак ще бъде глупаво — отвърна жена му, — какво ти са криви социалистите? Нема шопкините четат вестниците им, за да се повлияят и да не си продават свободата? Слугини всякога се намират — как ги имат хората! — но работата е, като я имаш, да знаеш да я привлечеш… Ето и последната ни слугиня, Стоила: не щя да ме послушаш и ни напусна. Сега се губим като патки из мъгла…
— Та какво повече да й дам? — отговори раздразнен Раков. — Малко ли бяха толкова пари месечно, и храна, и облекло, и обуща? Оставаше само едно: да й дам половината си заплата, за да се не съблазнява да бяга, когато я мамят други. Ти по-добре, госпожо, криви себе си. Ти в яда си я грубеше понякога: еднаж те чух, че й каза „свиньо“, когато тя строши фарфоровия супник. В днешната криза от слуги такова отношение към тях е опасно… Не ги мисли същества без самолюбие.
Ракови нямаха слугиня.
Вечерта, тоя същия ден, когато съпрузите сядаха при изстиналия и замирисал на дим гювеч — алфата и омегата на всичката готварска мъдрост на младата и почитаема госпожа Ракова — вратата се бутна, без да се почука, и оръфаната глава на един шоп се показа там.
— Добра ви вечеря, прощавайте! — каза той гръмогласно, като свали шапката си. — Чете ли да ви слуша е това девойче, или оно, не ви треби слугиня?
И той изтегли пред себе си едно с плах поглед момиче.
Пред тия думи съпрузите помислиха, че небето се отвори и серафимски гласове стигаха до ушите им!
„Трябва ли им слугиня!“… Кюсе, желаеш ли мустаци? Иска ли дума? Тоя шоп го праща самото провидение. Госпожа Ракова се боеше да не бъде всичко това сън лъжлив. Не, не е сън… Селякът стои там с всичкото си шопско величие, с оскотената си физиономия, с дрипите си, тя даже чувствуваше неблагоуханната атмосфера от кир и лук, която шопът носи навред със себе си; и шопкинчето там е живо, съвършено живо и, както подобава: парцаливо, гнидаво, гуреливо и с телешки учуден поглед.