Ясутака Цуцуи
Слуховете за мен
Останах изумен, когато, докато гледах новините по националния канал, говорителят внезапно заговори за мен.
— …с това приключват новините от Виетнам. А сега — домашните новини. Днес господин Цутоми Моришита покани на чай госпожица Акико Микава, машинописка в неговата служба, но му бе отказано. Това е петия опит на господин Моришита, но досега госпожица Микава се съгласи само веднъж да му прави компания — първия път. Всички следващи опити завършиха безуспешно.
— Ъ? Какво, какво, какво?
Треснах чашата върху ниската масичка и загледах с разширени очи телевизора.
— Какво, по дяволите, означава всичко това?
На екрана се появи замъгления ми облик.
— Все още не е известна причината, поради която госпожица Микава упорства в своите откази — продължаваше говорителят. — Обаче, по сведения на госпожица Хирума Сакамато, приятелка и колежка на госпожица Микава, не се касае за неприязън на последната към господин Моришита. По-вероятната причина е, че тя просто не го харесва достатъчно.
На екрана се появи снимката на Акико Микава в едър план.
— Оттук може да се направи извода, че господин Моришита не е успял да направи необходимото впечатление на госпожица Микава, когато за първи път са пили чай. Междувременно, според осведомени източници, тази вечер след работа господин Моришита се е прибрал направо вкъщи, където сам е приготвил и изял вечерята си. С това приключват новините ни за господин Моришита. Други новини: Тази вечер се открива фестивалът на свещения храм „Якуйоке Хачиман“ в Музугока, Кобе. От мястото на събитието ще проследим директния репортаж на господин Мицуно.
— Да, Мицуно ви чува…
Седях неподвижно, вперил замаян поглед в екрана на телевизора, докато вървеше репортажа.
— Уф, това пък какво беше?! — промърморих най-накрая.
Сигурно халюцинация. А и какво друго можеше да бъде? Илюзия, придружена със слухова халюцинация, това е отговорът. Всяко друго обяснение би било невероятно. Първо, какъв смисъл би имало да се прави репортаж за моите опити да поканя Акико Микава на чай, които в края на краищата се провалиха с гръм и трясък? Тази новина няма никаква стойност.
И все пак, халюцинация или не, репортажът, подплатен със снимки и подходящ текст не ми излизаше от ума. Заклатих отчаяно глава.
— Невъзможно!
Новините свършиха. Кимнах решително и след това обявих на висок глас:
— Това беше илюзия. Да. Една илюзия. Сигурно илюзията изглежда точно така — като реалността.
— Ха-ха-ха-ха! — разсмях се малко по-късно. Гласът ми проехтя глухо в покритата с татами стая. Опитах се да си представя, какво ли би станало, ако подобна новина наистина бе излъчена. Какво ли ще си помислят Акико Микава и колегите от работата? Отново избухнах в смях и този път направо не можех да се спра.
Продължавах да се смея дори след като се завих в моя футон.
На следващия ден името ми оглавяваше страниците на вестниците.
Приблизително в 16.40 на 18-ти този месец, господин Цутоми Моришита (28 год.), служител на компанията „Касуяма“ в Токио, район Шинджуку, получи отказ на поканата за чай, която бе отправил към госпожица Акико Микава (23 год.), машинописка в същата компания. Госпожица Микава отвърнала, че след работа трябва да се прибере вкъщи. В момента на събитието господин Моришита е носил червена вратовръзка на едри зелени точки, закупена предишния ден от супермаркет „Шинджуку“. На господин Моришита не му останало нищо друго, освен да се прибере в апартамента си в Кишичочи, район Хигаши, където той си приготвил и изял вечерята. Предполага се, че след вечеря както обикновено си е легнал. Това е четвъртият безуспешен опит на господин Микава, след първото им съвместно излизане.
Отдолу се мъдреше размазана снимка на самия мен. Същата, която предишната вечер бяха показали по телевизията. Снимката на Акико Микава липсваше. Очевидно, аз бях главната тема.
Докато си пиех утрешното мляко, прочетох четири пъти статията. След това накъсах вестника на парченца и го запратих в кошчето за боклук.
— Това е заговор — изръмжах аз. — Някой се подиграва с мен! Проклятие! Кому е необходимо всичко това?
Отпечатването на единичен брой от който и да е вестник не струва малко пари. Кой от познатите ми би се бръкнал само за да ме подлуди? Не мога да си спомня някога да съм пресичал пътя на когото и да било. Освен ако имам съперник в чувствата си към Акико Микава. Но защо — та нали тя самата ме бе отритнала?
Стигнах до извода, че човек решил се на такава постъпка трябва да е съвсем изкукуригал. Само че, сред познатите ми такива хора нямаше.