Чувалът се затвори и той усети, че го носят по пътеката. Отвори се врата на кола и той бе положен внимателно върху пода.
— Всичко наред ли е? — чу той гласа на жена си.
— Да, госпожо. Наложи се промяна в графика. Но все пак успяхме да ви услужим.
— Много се радвам — чу я да казва. — За мен бе удоволствие да разговарям с вас днес следобед, господин Френч. А сега ме извинете. Вечерята е почти готова и аз трябва да се обадя по телефона.
Колата тръгна. Фергюсън се опита да извика, но чувалът бе здраво увит около лицето му.
Той с отчаяние започна да се пита: „На кого ли се обажда тя? И как така изобщо не съм се досетил?“