Иван Вазов
Службогонци
(Станчо Квасников на гости у министъра)
Комедия в две действия
Действуващи лица
Никола Балтов, министър
Аничка, дъщеря му
Баба Дона, Балтова майка
Станчо Квасников, роднина на Балтова; старец с лице здраво, червендалесто; облечен във френски шаячеви дрехи
Жеко Хоров, младеж, наконтен и лекомислен
Какавидов, дребен човечец, дрипаво облечен
Боздугански, человек на средна възраст, с големи мустаци, завехтял. Пернат
Г-жа Терзийска, хубавелка, модно облечена жена
Чалканов, депутат
Драмков, вестникар
Стоянка, слугиня, вакарелка, у Балтови
Илия, бивши вестовой
Разсилен
Действието става в София.
Действие първо
Кабинетът на Балтова. Писалищен стол с книжа отгоре и цветарник. Канапе отляво; кресла, огледало; отляво и дясно врати; прозорец в дъното. Телефонен апарат до него. Баба Дона сели на канапето и плете, Стоянка права.
Явление 1
Баба Дона и Стоянка.
Баба Дона. Забравяш мари, Стоянке, забравяш много: къде ти е умът? Казвам ти: заключвай портите — ти ги оставяш като хан да зеят; пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо. Какво, гемии ли имаш на морето, та умът ти не стои в главата?
Стоянка. Ами прости сме, госпожо. Аз да имах повече ум, щях да стана майорка.
Баба Дона. Имаш ти, ама за дяволии. Кой е тоя вестовой, дето та иде често на гости?
Стоянка. Вестовоят на капитан Шийкова. Днес го уволниха.
Баба Дона. Защо иде?
Стоянка (срамежливо). Тъй…
Баба Дона (усмихнато). Да не би да се вземете?
Стоянка. Не, иска ми служба.
Баба Дона. Дай му. Каква служба?
Стоянка. Разсилен. Госпожо, помоли и ти господаря.
Баба Дона. Та аз само това правя я! Господарят ти няма мира от просители ни в министерството, ни у дома. Всичко гракнало за служба. А сърцето му милостиво. Кой се кашли там? Пак си оставила отворено. (Влиза Какавидов отдясно.)
Явление 2
Горните и Какавидов.
Какавидов (кланя се). Добрутро, почитаема госпожо! (Подава си ръката.)
Баба Дона. Дал бог добро, господине. (Ръкува се.) Кой сте, ваша милост?
Какавидов. Кой? Аз ли?
Баба Дона. Да.
Какавидов (ухилено). Вий ме познавате, госпожо.
Баба Дона. Отде ви познавам?
Какавидов. Тая пролет се видяхме в Княжево.
Баба Дона. Тъй ли?
Какавидов. Вий вървяхте в кола из шосето край вадата, а пък аз минувах мостчето и се подхлъзнах и паднах във водата. А вие се изсмяхте и рекохте: „Тоя пък направи баня!“ Тогава аз ви са поклоних. Помните ли?
Баба Дона (усмихнато). Не помня. Вий кой бяхте?
Какавидов. Кой, аз ли?
Баба Дона. Да, вий.
Какавидов. Какавидов. Извинете… Пет дечица, госпожо, а жена ми е вече в трудно положение и едно скоро ще се осъществи.
Баба Дона. Как?
Какавидов. На път е тоест. Прощавайте. (Стоянка се смее.) С него ставаме осем гърла. А аз — тъй ме видиш: празен. При нашето учение няма да идем да копаем я… Госпожо, помолете господин министъра! Вий баща, вий майка. (Искай целуне ръка.)
Баба Дона (отдръпва си ръката). Недей, недей, добре. Ти познаваш ли се със сина ми?
Какавидов. Кой, аз ли? Как не? Познаваме се от Калково още. Когато минаха министрите оттам, аз ги посрещнах в селото и им държах слово.
Баба Дона. Ваша милост е оратор?
Какавидов. Дал ми господ дарец. Тогава ме уволниха. (Стоянка излиза.)
Баба Дона. Ха, вий там служехте?
Какавидов. Учител и псалт. Сега, видите? Гладувам. Тъй е писано: достойните хора да теглят.
Баба Дона. Каква служба искате?
Какавидов. Митничарят в Харманлий бере душа.
Баба Дона. Господ да си има милост за него. Роднина ли ви е?
Какавидов. Не е роднина.
Баба Дона. А вие каква служба искате?
Какавидов. Неговото място.
Баба Дона. Тъй ли? Че отбирате ли от тая работа?
Какавидов. Човек се учи, госпожо. Мечката е мечка, па и тя… Работата е да не стоим празни.