Явление 15
Илия и Стоянка.
Стоянка (спуща се към него). Илия, какво правиш? Остави! (Задържа му ръката.)
Илия (засмян). За тебе, за тебе!
Стоянка. Излез навън, ще те види господарят. (Дърпа го към вратата насмихната.)
Илия. Смирно! Кръгом марш! (Завърта я и я целува.)
Стоянка (начумерено). Махни се, тука ли бре! (Отбягва.) Ух, враго! Ще става и той гражданин. Прилича ти като на свиня звънец. Хай в кухнята да плюскаш, оставила съм ти от снощи малко баклава. (Бута го към дясната врата. Смеейки се, и двамата излизат.)
Завеса.
Действие второ
Явление 1
Аничка, после Стоянка.
Аничка (отива и гледа на прозореца). Тате още се бави в салона с някои гости. Господин Хоров не дойде преди обяд, трябва да дойде сега. Познавам по това, че сърцето ми е развълнувано. И какви пламенни чувства! (Вади писмото от корсета си и го чете.) Поетическа душа. Говори ми за Алпите, дето би искал с мене да се изкачи на небесните висоти, за блаженство, за светло бъдеще, огряно от лучите на любовта… Има и стихове… Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид… Не, страх ме е да повярвам: то е симпатия само… (Гледа се в огледалото.) Страх ме е, че ще ме намери много пребледняла. Поликсена е от един час при мене. Бъбри, бъбри ужасно, а пък мен ми се не слуша. (Влиза Стоянка, като държи картичка.) Стоянке, сега ще дойде господин Хоров. Покани го да влезе тука и да почака. Какво държиш в ръката?
Стоянка. Оная млада госпожа пак дойде. (Подава й картичка.)
Аничка (гледа картичката). Ах, госпожа Терзийска! Покани я да влезе при мене. (Стоянка излиза отдясно.) Откога не съм видяла Еленка. Тя от четвъртий клас се ожени. Дали е пак тъй хубавичка? Добре, че иде да ме отърве от Поликсениното дърдорене. (Излиза отляво. Г-жа Терзийска влиза отдясно.)
Явление 2
Терзийска, сама.
Г-жа Терзийска. Дали ще ме познае Аничка? (Гледа се в огледалото.) Аз съм понадебеляла. Очите ми хубави, горят… И други ми са казвали това… А усмивката? (Усмихва се.) Прелест! Големците не отказват на такива очи и на такава усмивка. (Обръща се насам.) Ах, боже, аз съм за министерка, а водя такъв голак! Три пъти му изработвам служба и три пъти я губи с глупостта си… А сега с господин Балтова как? Да се просълзя най-напред. Тъй правя ефект. (Обръща се към едно кресло.) „Ах, господин министре, аз съм нещастна!“ (Брише си очите, преструва си гласа на мъжки.) „Успокойте се, г-жо, какво желаете?“ (Брише си очите.) „Кажете, госпожо!“ И как ме гледа… разказвам му… „Госпожо, ще правя каквото можа да ви услужа.“ И гласът му трепери. Хващам му ръката. „Благодаря, господин министре, вий сте наш спасител.“ Не му пушам ръката и той я не дърпа… Очите му светят. (Издебело.) „Не е ли по-добре тука да доведем г-н Терзийски?“ „Ах, как ви съм признателна! И мене докторите ме съветват да напусна Пловдив, че климатът му вреди ме.“ „О, тук е по-здрав, госпожо.“ Все му държа ръката. (Прави си мъжкия глас по-игрив и нежен.) „Такива хубавки госпожи трябва да цъфтят в столицата.“ „О, вие ме ласкаете!“ „Съвсем не ви лаская!“ А ръцете ни все стиснати, неговата пари като огън… Веднаж министър Берберов ми каза: „Госпожо, аз съм винаги любезен към любезните…“, и прочее. (Стряска се.) Но аз се залисах и забравих. (Хвърля поглед в огледалото и излиза отляво. Боздугански влиза отдясно, с вехтък редингот.)