Квасников. Какво е това?
Боздугански. Наше съчинение. Един лев.
Квасников. Не отбираме.
Боздугански (навъсено). Дайте един лев и не будете спящия лев на гнева в гърдите ми!
Квасников (ниско). Къде ме остави, Никола, самичък с тогова? (Дава му лев и взима книжката.)
Боздугански. Вие правите чест не на мене, а на себе си.
Квасников (ниско). Две оки месо със зарзавата Ох изгори ми душицата.
Боздугански. Ще дойде ли скоро господин министърът? (Бърка в пазвата си.) Ах, да си взема препоръчителните картички из пардесюто. (Излиза отдясно.)
Квасников (сам). Отиде ми левчето! Отде се взе тоя цъфтидрян? Аз да се очистювам, че кой знай още какви хора може да срещна. Ама да свърша по-напред оная работа… Той ще се развика. Защо? Трудили сме се и ние… Когато Бенковски мина през Харманлий, каза: „Квасник! Дай на юнаците от дюкяна 20 чифта цървули. Когато се освободи България, каймакамин ще бъдеш.“ Един път скрих във возелницата един бунтовник… Че аз каквито съм жертви правил, пенсия трябва да ми вържат. (Гледа към прозореца.) Един човек! (Отдръпва се.) Хайдутин! Како Доне! (Щура се из кабинета.) Ще ме убият вместо Никола! Остаха ми децата сираци! (Какавидов скача от прозореца.)
Явление 5
Квасников и Какавидов.
Квасников (взима отбранително положение с едно разрезало). Кой си ти?
Какавидов (събира ръце умолително). Седем гърла! Аз съм Какавидов!
Квасников (запъхтян). Какво искаш? Уплаши ме. Бягай!
Какавидов. Ваше благородие! Заключена беше портата… но стражарят не ме видя… Отворила се е служба като за мене беден… Утре може да я вземе друг! Чух, че Боздугански щял да я иска… Великий благодетелю! Помолете и вие господин министъра… Боздугански завчера го псуваше в кафенето, а аз съм за правителството.
Квасников. Защо не се уловиш за работа?
Какавидов. Кой, аз ли?
Квасников. Ти!
Какавидов. При учение не е ли срамота?
Квасников. Срамота е да се хвърляш от прозореца на министъра и да ме плашиш като разбойник.
Какавидов. Ти не си разбойник, ти си негов велик баща!
Квасников. Де тояга де! А каква е тая служба толкова бърза?
Какавидов. Бърза, бърза… Отговорен редактор на „Държавен вестник“.
Квасников. Ти ще си редактор! На свиня звънец. Можеш ли да пишеш? Ще изтърсиш пак някои „пирати“ и ще те изгонят.
Какавидов. Аз няма да пиша: ще лежа само в затвора, а месечината да я приема жената.
Квасников. Хем редактор, хем няма да пише, хем в затвор ще лежи! Ако разбирам нещо… Ти си се побъркал бре! (Ослушва се.) Дано е Никола: нека дойде сам да си приима гостите — от вратите и от прозорците. Отвсякъде нахълтват; може сега някой и от покрива да се спусне. (Гледа нагоре.) Такива чудеса не бих чувал, ни виждал! (Влиза Боздугански.)
Явление 6
Горните и Боздугански.
Боздугански (съзира Какавидов). Тоя приятел кога е влязъл?
Квасников. Из прозореца дойде.
Боздугански (намусва се). Господин Кашкавалов, отговаряйте човешки!
Квасников (ниско). Ето под сетрето му се подава револверът! (Влиза Илия.)
Явление 7
Горните и Илия.
Квасников. Не можеш ли да почакаш вън. Не, стой тука! (Ниско.) Нека се намира тука тоя войник: Какавидата нищо не може ми помогна.
Илия (поглежда безпокойно към вратата и се затуля зад Боздугански).
Квасников. От кого се криеш?
Илия. Бате дойде, иска да ме води на село.
Квасников. Я си иди там, момче! Що ти трябва да ставаш разсилен? Ти си работи бащините нивя.
Боздугански (на Квасников). Господине, вий сте человек, който мирише на мухъл!
Квасников. На мухъл?
Боздугански. Вий карате това момче да стане орач?
Квасников (ниско). Тоя търси кавга с мене. (Високо.) Не, аз го не карам, баща му го вика.