Боздугански. Не съм, вдовец съм, разведен.
Квасников. А няма ли да се жените?
Боздугански. Искам, господине, но с какво ще храня жена?
Квасников (пуши и мисли няколко време; ниско). Чакай да му подхвърля за наша Поликсена. (Към Илия.) Ти, момче, излез! (Илия излиза.)
Явление 8
Квасников и Боздугански.
Квасников. Аз ви харесах, господин Боздугански. Ще ви изработя и служба, и булка ще ви намеря. Имам една моя роднина за вас… И тя се вика разведена.
Боздугански (учуден и възрадван). Ах! Благодаря! Аз и повече не искам. (Стиска му ръката.)
Квасников. Щом е моя роднина, Поликсена е роднина и на министъра, разбираш?
Боздугански. Аз ви съм признателен, господин Кашкавалов.
Квасников. Мене ме викат Квасников.
Боздугански. А, пардон. Дека е сега… лицето?
Квасников. Тука е. Ще става учителка.
Боздугански. Млада ли е много?
Квасников. Не е много млада, тъй, вашите години още няма.
Боздугански. Малко, значи. Тъй… на вид… каква е?
Квасников. За хубост? Защо ти е много хубава? Да я забикалят чапкъните.
Боздугански. Но да не е грозна?
Квасников. Не мога да кажа, че е грозна, но не е и Райна княгиня. Тъй, средня хубост… Ама много умна… Казвам ти: жена не е — елмаз.
Боздугански (ниско.) Нито съм сънувал такова щастие да стана роднина на министър. Сега — кариера! Съдбата ми се усмихна. (Високо.) Можем ли днес да се видим?
Квасников. Още сега. Аз ще ви стана кум. (Боздугански суче си мустаците пред огледалото.) Па недейте бъди пред нея намусен като одеве. Тъй, усмихни се, приказвай й галено: „Госпожо, много сте любопитна!… Имам чест… Кога дойдохте?“ Па ако имаш някакво оръжие, остави го навън: тя много се бои от оръжие, трепери като птиче. Тя сега е тука, при госпожицата. (Сочи наляво.)
Боздугански (радостно). Ах! Ами тогава аз я видях из тая врата!
Квасников. Е?
Боздугански. Прекрасна, прекрасна!
Квасников. Прекрасна?
Боздугански. Нали чернооката?
Квасников. Да, да, с черното око, от тая страна… Харесахте я?
Боздугански. Само една свиня може да я не хареса.
Квасников (ниско). Дявол да го вземе тоя човек…
Боздугански. Тя ми се видя много по-млада.
Квасников. Че аз казах ли ти, че е бабичка?
Боздугански. Сега има друг, въпрос: тя дали ще ме ха-реса?
Квасников. Подписвам ти! (Изглежда го ухилено.) Ти си цял Гарибалди. (Боздугански го прегръща.) Хей, ти се сбърка: мене прегръщаш. (Отдръпва се.)
Боздугански. Именно вас прегръщам, да ви благодаря.
Квасников. Суха благодарност не храни гърло… Аз ти давам служба, жена, преднина, честит живот… А вие какво? Слушайте: всеки месец една кутия хубав видински чер хайвер на кума! С това условие.
Боздугански (радостно). Прието! (Стиска му ръката.) Кога ще ме представите?
Квасников. Още сега. Чакай да я видя по-напред да я приготвя, че е много срамлива… (Отива към лявата врата и се изврьща.) Ама черния хайвер не забравяй. Това е ръкавът.
Боздугански. Решено. Щото е попово, то е готово . (Квасников излиза. Боздугански няколко време суче енергически мустаците си пред огледалото.) Не съм лош и аз… Той ме оприличи с Гарибалди. От де до де? (Смее се.) Едно само ме въжди: хубава е… А като дават тъй лесно една роднина на министър, трябва да има някоя скрита грозота… (Чумери се.) Но на по-дарено магаре петалата се не гледат… (Ходи няколко време замислен, па пак се спира пред огледалото и дълго си сучи мустаците.) Тръпки ми идат по тялото. (Изврьща се. Терзийска влиза отляво.)
Явление 9
Боздугански и Терзийска.
Г-жа Терзийска (приближава бързо към Боздугански, кланя му се грациозно и му подава ръката). Терзийска!
Боздугански (хваща й ръката). Щастлив съм, щастлив съм, госпожо.
Г-жа Терзийска (не му пуща ръката). Вие сте много милостиви. (Гледа го нежно.)
Боздугански. Как, как? Какво говорите? Аз съм твърде щастлив, че… (Стиска по-нежно ръката й.)