Явление 13
Горните и Разсилният; после Баба Дона и Аничка.
Балтов (на Разсилния). Кога се донесоха тия писма?
Разсилният. Дадоха ги хората, дето чакат отвън. Господин министре, двама господари стоят пред вратнята, дадоха тия картички. (Подава му ги.)
Балтов (гледа картичките). Чудно. Единият депутатин, другият — вестникар, от опозицията. (На Разсилния.) Отвори им. Нека дойдат. (Разсилният излиза. Влизат Аничка и баба Дона отляво.)
Балтов (съзира Аничка). Едно важно откритие има да ти съобщя за твоя протеже, Хорова: той имал годеница в Швейцария, която зарязал. (Квасников иде насам.)
Аничка. Как?!
Квасников. Тъй ли? Само това липсваше на мулето! (Смее се.) Ах, чакай, Николчо, да ти обадя каква история днес имахме с едного…
Балтов (пресича го, като гледа Аничка). Сега получих това писмо от французкия дипломатически агентин тука. То ни предава рекламацията на някоя си (чете в писмото) Роза-Аделина, бедна девойка, дъщеря на хазайката му в Лозана. Тя го дири сега…
Аничка (поразена). Ах! (Затуля си лицето)
Квасников (смее се). Да ги вземе дяволът днешните наши младежи! То се развали светът. Това не е още нищо ами на Михаля Дардолов, адвокатина в Харманлий, като дойде булката му от Европа и завари другата му булка!… Да видиш ти чудосии!
Баба Дона. Ух, ами какво стана после?
Квасников. Френкинята побягна, българката го напусна Ама му остана вече име: „Михал с двете булки!“ Пък няма ни една!
Балтов. Сега това оставете. (На Разсилния, който се подава из вратата.) Да влязат ония двамата тука. (Разсилният излиза.) Любопитно защо идат.
Аничка (ниско). Ах, неходникът! Годеница имал в Швейцария, а на мене пише любовно писмо! Боже, в какви нечисти ръце щях да хвърля сърцето си! (Драмков и Чалканов влизат.)
Явление 14
Горните, Чалканов и Драмков.
Балтов. На какво дължа тая чест?
Чалканов. Господин Балтов, ние именно по едно дело на чест идем.
Балтов. По дело на чест?
Чалканов. Да, от страна на господин Хорова.
Драмков. Ние сме негови секунданти.
Балтов. Дуел? За какво?
Квасников (ниско). Трябва да е казал някому да иде да работи.
Баба Дона (уплашена). Какъв дуел? Идете си, идете си!
Балтов. Мамо, чакай! Господа, аз не ви разбирам!
Чалканов. Господин Балтов, не вярваме да искате да се затулите зад официалното си положение и да откажете удовлетворение на един образован човек, когото сте грубо обидили.
Балтов. Това е въпрос на моето оценение. Но аз Хорова не го познавам.
Драмков. Как! Вие сте му нанесли днес оскърбление в дома си!
Балтов (учуден). Аз?
Драмков. Той е бил предиобед, по единадесет часа, у вас.
Балтов. Вие сънувате, господа!
Квасников (ниско). Да не би пък да е бил Бухаловият син? Него да са викали Хоров? Отидох си!
(Приближава се до Балтова и му шепне няколко време на ухото с живи ръкомахания.).
Балтов (учуден). Как?
Квасников (ниско). Никола, разправяй се, както знаеш, мене ме не бъркай, аз имам дванайсет деца.
Балтов (на секундантите, които си шушукат). Господа, вие сте сбъркали адреса. Едно недоразумение има тука. Хоров се е карал с един гост, в мое отсъствие, като го е вземал погрешно вместо мене.
Чалканов и Драмков. С другиго?
Балтов (сочи Квасникова, усмихнат). Ето негова милост.
Квасников (ниско). Никола! Изяде ми душицата!
Драмков. Негова милост? (Гледа злобно Квасникова.)