Балтов. Негова милост всичко е чул.
Квасников (ниско). Ох, олекна ми. (Високо.) Тъй, всичко чух. Аз стоях до вратата. Господинът се престори на министър.
Чалканов. Знайте ли кой е?
Драмков. Вероятно един мистификатор?
Квасников. Тъй, мустакат един. С такива мустаци ей.
Драмков. Какъв беше на вид, на ръст?
Квасников. Ръст? Два пъти по-висок от мен.
Чалканов (към Балтова). Тогава пардон, господин министри.
Балтов (на Квасникова). Но в какво го оскърби?
Квасников. Той му каза най-червиви думи. Ти си, каже, дивак! Ти си, каже, бухал; ти си, каже, ръждясала глава; ти си обесник…
Балтов. Кой каза това?
Квасников. Той го каза на оногова.
Чалканов. На мустакатия? Кажете мустакатият какво каза?
Квасников. Какво му каза? Нищо не му каза. Каза му серсем.
Драмков. Друго?
Квасников. Каза му муле, чапкънин, после му каза вагабонтин, и право имаше.
Чалканов (на Драмкова). Хоров не ни обади подобно нещо.
Драмков (на Квасникова). Друго, друго?
Квасников. Че какво друго? Изпъди го.
Драмков (на Чалканова). Хоров не ни обади това?
Чалканов (на Квасникова). Не каза ли му да иде да оре?
Квасников. Каза му, това най-напред му каза.
Драмков и Чалканов (живо). Истина?
Квасников. Че то докачение ли е? Баща му имал чифлик.
Драмков. Хоров е с диплом човек, господине.
Балтов (усмихнато). Дядо Станчо, знайте, че в България най-опозорителното оскърбление е да кажеш някому да иде да работи. Такова петно се измива само с кръв.
Чалканов (на Балтова). Вие не предполагате никакво самолюбие у хората?
Балтов. Господа, извинете. Вашата мисия е свършена. (Кланя им се леко.)
Секундантите излизат.
Явление 15
Горните без секундантите, после Разсилният.
Балтов (на Квасникова). Каква каша забърка ти, дядо Станчо?
Квасников (смее се). Какви митарства имах днес! Има да разправям на бабата… Тя нито й дохожда на ума колко страшно нещо е да бъдеш министър, макар на шега…
Балтов (ослушва се). Каква е тая врява в антрето? (Разсилният влиза отдясно.)
Разсилният. Господин министре, като изпращах ония в портата, нахълтаха много хора още, не можах да ги спра.
Балтов. Ужас!
Квасников (на Балтова). Роб ли си ти, джанъм? (Разсилният подава Балтову писма.)
Балтов (преглежда писмата). Пак препоръки! А Хоров иска да се представи. Проси извинение. Узнал грешката.
Квасников. Аз да се скрия тогава?
Балтов. Няма нужда. Не ще го приема. (Гледа в едно писмо.) А това писмо? Отвратително!
Баба Дона. Какво е, Никола?
Балтов. Един безделник, комуто многократно бях отказвал служба, ми пише, че той е отчаян човек и че до утре вечер, ако не го направя чиновник, ще убие и мене, и себе си! Такива заплашвания получавам вече няколко… Гнусота! (Разхожда се намръщен.)
Квасников (ниско). Не, не ставам министър! Аз на шега станах и такива страхове имах. Аз да си вървя вече, приближава часът за железницата. (Подава ръка на баба Дона.)
Баба Дона (става). Много здраве носи на булката и децата.
Балтов (натъртено). Дядо Станчо, дай ръката! (Хваща на Квасникова ръката.) Благодаря ти сърдечно: от стотина души гости днес ти беше едничкият гост, който не дойде за служба. (Стиска му енергически ръката.)
Квасников. Ба, аз за любов дойдох… (Вади кърпа уж да се секне.)
Балтов. Имаш ли портрет? Дай ми един.
Квасников. Има у дома.
Балтов (на Квасников). Прати ми.
Квасников. Да ти пратя, ама не е за пред хората. Нашите фотографи все гледат да разхубавят човека, па не излезе нищо. Вадих се преди три години, па фотографинът така ми въртя главата, така ме кара да се муся и пуля, така ме мандрагосва̀, щото, кога излязох на кадро, никой не ме позна! Всички рекоха: Това е Бисмарк! Други пък рекоха: Яко разбойникът! Па защо ти беше?
Балтов. Да си го окача тука, да си спомням всякога, че ти си едничкият, който направи изключение и ми дойде в къщата безкористно… (Стиска му пак ръката.)