Квасников. Ба, няма защо… (Уж се секне.) Николчо, щях да забравя: една думица…
Балтов. Кажи.
Квасников. Я вземи една бележчица.
Балтов. Каква бележчица?
Квасников. Абе работица за наш Пенча.
Балтов. Каква?
Квасников. Има сега място при Харманлийската пощенска станция.
Балтов. Че там има ли работа като за него?
Квасников. Има, има: сортировщик.
Балтов (възмутено). И ти ли, дядо Станчо? За какво си го учил?
Квасников. Абе лека работа иска…
Балтов (сърдито). Учил си го занаятчия, а го правиш пощаджия!
Квасников. Ех, ние ли ще оправим българйята? Назначи го де!
Баба Дона (усмихнато). Хай, Станчо е наш!
Балтов (гледа го няколко време строго). Как да ти откажа! (Сяда при масата и записва.)
Квасников (наднича през рамото му). Чакай, Пенча не го пиши „Квасников“. Пиши го „Дворянски“.
Балтов (учуден). Дворянски? От де до де?
Квасников. Така се прекръстил магарският син: да стане благороден. (Аничка се смее.) Сега е на мода. На Ивана Крастата синът се е прекръстил „Белоорловски“, като руски генерал! Отказал се е от търговското име на баща си!
Балтов (смее се). Писах. (Става.)
Квасников (усмихнато). Още едничко, Николаке!
Балтов. Още ли? Аз мислех, че идеш само да видиш София.
Квасников. Запиши, запиши. Чуждите са чужди, а нам не отказвай.
Балтов. За кого искаш служба още?
Квасников. За наш Кръстя, че е празен.
Балтов. Нали Кръстьо е кундураджия?… Дядо Станчо, де останаха твоите принципи?
Квасников. Окачих ги на пирона… Абе не ще кундураджия, иска кондуктор.
Балтов. Той няма нужната подготовка!
Квасников. Има, има. От естеството си обича железницата: щом чуе свирката, припка да гледа. (Аничка се смее.) Кръстьо е и учен: свършил е трети клас.
Балтов (мисли). По-добре тогава основен учител?
Квасников. Не ща, мразя даскалите… В черква не ходят, на стар човек чест не правят, Исуса Христа не припознават… Направи го кондуктор.
Балтов. Но той няма ценз?
Квасников. Какво е това ценз?
Балтов. Няма условията, предвидени от закона, за получаване такава държавна служба.
Квасников. Ценз ли няма? А когато на изборите докара петстотин души селяни с гайда, та спечелихме избора?… От тия условия какви по-големи?
Балтов (търка си челото; усмихнато). Хай тогава — пристав, тая служба по̀ отговаря на дарбите му. Какво да те правя? Днешният ти поменик беше много красноречив. (Записва.)
Квасников (чака малко). Николчо, свърши ли?
Балтов. Свърших и рекох: амин. (Става.)
Квасников. Недей амин още. (Към баба Дона.) Како Доне, ти помниш ли Ивана Крушата? Бог да го прости, има син Чону, сетен сиромах, с деца… Гладуват… Да ти разкажа тежкия им живот, ще да заплачеш, каквато си милостива. (На Балтова.) Николчо, я го назначи стражар в Харманлий: има място. Той е и от партията.
Балтов (муси се). Какъв занаят има?
Квасников. Дюлгерин беше.
Балтов. Да си гледа дюлгерството.
Квасников. Врекох му се, не ми отказвай.
Балтов. Одеве за свои — разбирам; сега за чужд?
Квасников. Не е дотам чужд: зълвата на неговия дядо е била стрина на лелята на баба ти.
Балтов (усмихнат). На едно слънце се пекли!
Квасников. Па е и от нашите. Не се смей. Ако не щеш, аз ще остана тук, ти иди на Харманлий да ги гледаш и да им береш милостите. (Прави знак на баба Дона и тя да моли.)
Баба Дона. И аз моля, Никола; баща му на Чона ни направи оджака, бог да го прости!
Балтов. Хай и то да бъде. (Записва, па зачита някакво писмо.)
Квасников (ниско). Сега барем ще си прибера борча от тоя харсъзин, инак нямаше как да си взема парите. Ще му взема пълномощно аз да приимам платката му. Той да я вземе, ще я изпие, кучият син… Толкова зор видях зарад него, изкарах го и роднина!… Защо не станах представител! Щях да ударя хубави печалби… Нашият депутат, като отива да моли за някого, прави условие: „Първите шест месечини мои, останалите твои!…“ Къща направи!