Баба Дона (става). Добре. Ще поговоря на сина си.
Какавидов. Славна госпожо, станете ми спасител! Станете ми баща! (Иска да й целуне ръката.)
Баба Дона. Добре, добре.
Какавидов. Благодарим. (Покланя се и излиза.)
Баба Дона (сама). Това нещо няма край. Никола се е уплашил от просители. Па все при мене идат най-напред. Завчера думаше: „Искам да бягам някъде! Искам да зарежа!“
Явление 3
Баба Дона, Аничка, после Стоянка.
Аничка. Бабо, отивам у госпожа Шийкова, има журфикс днес. (Взима си цвете из цветарника.) Мама се отказа да дойде, че е неразположена. Няма ли да дойдеш?
Баба Дона (усмихната). Сега пък на мода журфиски.
Аничка (усмихната). Журфикс, а не журфиск.
Баба Дона. На старо време и аз се поевропейчих. Снощи ме пък водихте на танцувалната вечеринка. Кой беше оня младеж, с когото се въртяхте толкова?
Аничка. На валса ли?
Баба Дона. На валса и на всичките игри.
Аничка. Господин Хоров.
Баба Дона. Много се сприятелихте?
Аничка. Да, симпатичен момък. (Влиза Стоянка отдясно.)
Стоянка (на баба Дона). Госпожо, дойде гост и влезе в стаята ти.
Баба Дона. Право в моята стая? Кой е той?
Стоянка. Не знам. Изглежда вънкашен.
Баба Дона. Кой ще бъде? (Излиза отдясно.)
Аничка (на себе си, като си бодва цвете на гърдите). И на баба е обърнал вниманието. Мустачета… хубав… маниери светски, симпатичен… Но аз да вървя. (На Стоянка.) Каква картичка държиш?
Стоянка. Един млад господар я даде. (Подава я.)
Аничка (гледа картичката.) Ах, господин Хоров! Покани го. (Стоянка излиза.) Сякаш вече не съм равнодушна… И защо го поканих, като тате е занят? (Поправя се. Хоров влиза.)
Явление 4
Аничка и Хоров.
Хоров (кланя се приветливо.) Аз може би ви обезпокоих?
Аничка (подава му ръка). Никак, никак. Седнете, моля. (Показва му стол.)
Хоров. Благодаря. (Сядат.)
Аничка. Вие за тате?
Хоров. По-напред за вас. Аз се счетох длъжен да ви поднеса почитанията си и съм признателен на щастливия случай… Как сте? Трябва да сте уморени от снощи?
Аничка. Никак, господин Хоров. Танците, напротив, ме освежават. Само мама се чувствува поуморена днес.
Хоров. Да, вечеринката излезе прекрасна. Общество, тоалети блестящи… А вие, позволете, бяхте… charmante!
Аничка (усмихнато). Вие всякога имате богат запас от комплименти. Вий познавате душата на нашия беден и слаб пол.
Хоров. Нито беден, нито слаб. Жената днес — това е вселената. Тя дава украшение и сила на живота. Какво е человечеството без жената? Труп без душа. Разбира се, аз разбирам хубавите: грозните за мен не съществуват.
Аничка (усмихната). Вий сте жестоки… Казвахте, швейцарките не са красиви?
Хоров. Аз и не гледах на тях. В замяна на това аз се възхищавах на други хубавици, в тях бях влюбен.
Аничка. Чужденки?
Хоров. Тамошни. Горди, непристъпни. (Усмихва се знаменателно.) Но за мене бяха пристъпни всичките.
Аничка (учудена). Да?
Хоров. Алпите! В тях бях влюбен.
Аничка (смее се). Ах! Алпите? А аз помислих… Каква прелест!… Вие сте поет тогава?
Хоров (кланя се). Имам суетността да се мисля такъв.
Аничка. Вий сте печатали стихове?
Хоров. Да, в илюстрацията Светлина.
Аничка. А как не съм срещала вашето име?
Хоров. Пишех под псевдоним: Барон де Бюрг.
Аничка (усмихнато). А, понеже сте от Бургас… Вие по литературата свършихте?
Хоров (мръщи се). Не, земледелческо училище… Свърших, тъй да се каже, против волята си. Такава само стипендия имаше свободна. Па и тате упорствуваше: имаме чифлик… Но про-заическите занятия са чужди на моята душа, вие разбирате. После и провинцията — ужас! Само в столицата се диша човешки. А от снощи чувствувам, че тя ме приковава с магическа сила.
Аничка (посмутена). Ако бъдете любезни да ми прочетете нещо?
Хоров. С най-голямо удоволствие. Желаете? Една елегия, посветена на mademoiselle Rose-Adéline de Noireville.