Балтов. Хайде и Чону дюлгерът стана чиновник! (Пак чете.)
Квасников (извръща се настрана; ниско). Сега кой беше? (Изважда къс хартия и го гледа.) Е, още осем души!… Досрамя ме. Никола ме коли със своите погледи. Хай само онова… (Към Балтова.) Николачко, у нас завчера умря Курканов. Балтов. Какъв бе той?
Квасников. Началник на митницата в Харманлий. Мястото му остая празно.
Балтов. Не се бой, сто души чакат.
Квасников (уж се секне). Николачко, я си забележи.
Балтов (намръщено). Как? Пак?
Квасников (ухилено). Не се мръщи де! Дойдоха ли дренките, идат и седенките.
Балтов (сърдито). Ти цяло Харманлий искаш да назнача!
Квасников. Не! Само едного, последния!. Балтов. Това е цял разврат! Не ми пращай портрета си!
Квасников. И тая молбица, Николаке!
Балтов. Дядо Станчо! Ти ме съвсем разочарова!
Квасников. Де, ангелче! (Тупа го нежно по рамото. Прави знак на баба Дона.)
Баба Дона. Никола, и аз моля. За мой хатър…
Балтов. Кого? Той способен ли е за тая работа?
Квасников. Роден е за нея. Все с пари е играл. В турско време е бил капзамалин три години и все е давал чиста сметка. И не е голобрадо хлапе, да кажеш, че ще разпилей царските пари по комар и по шантани. (Прави знак на Аничка.)
Аничка (усмихната на баща си). И аз моля, назначи го, и вярвам, че няма да се посрамя тоя път, макар да си не познавам протежето.
Балтов (намусено). И троица ме давите! (Към Квасникова.) Кажи кого.
Квасников. Седни.
Балтов (сяда). Кого?
Квасников (кашля се). Пиши, пиши, Николачинце.
Балтов (нетърпеливо). Кого да пиша?
Квасников (тайнствено). Станчо Квасников!
Балтов (скоква възмутен с разгърнати ръце. Влиза Стоянка).
Явление 16
Горните и Стоянка.
Стоянка. Господарю, на двора още хора… Минали през разпраната дъска на задния стобор… И пред портата стоят други. И на улицата е пълно.
Балтов (поглежда из прозореца). Наводнение! Потоп! Ужас!
Квасников (вика из прозореца). Вървете работете бе, само служби ли искате? Срамота! (Издрънква телефонът.)
Балтов (отива при апарата, завъртява и пита). Ало? Кой е там? (Слуша.) Тук министър Балтов! (Слуша пак няколко секунди.) Прекрасно! Съгласен. (Слуша пак няколко време.) Ръкоплещя. Поне аз няма защо да скърбя. Поздравлявам себе си. Сбогом! (Завъртва апарата и иде насам весел.) Слава тебе, господи!
Квасников. Че какво се разговаряш там със стената?
Балтов (на Разсилния). Повикай ги всичките да влязат. (Излиза отляво.)
Разсилният (гледа към вратата отдясно). Влезте, ама един по един.
Влизат поред, като се покланят: Боздугански, Илия, Какавидов, последван от една трудна жена и шест деца, които сам нарежда отпред; Терзийска, която хвърля гневен поглед на Боздугански, па гледа на противоположна страна; десетина други граждани; двама шопи; две млади госпожи; Хоров: той се промъква напред и се кланя ниско и приветливо на Аничка, която му обръща гърба си презрително. При вида му Квасников, който през това време приказва тихо с баба Дона, избягва и се затуля зад просителите. На вратата се трупат още лица. Една минута владеее мълчание на сцената.
Балтов (влиза, към присъствующите). Господа! Да ви обадя една благополучна новина: отървахте се от мене и аз от вас! Министерството падна!
Завеса.
Януари 1900