Баба Дона (усмихната). А! Имате и моми?
Квасников. Само двенки. Ама като гургувички. Кунка е пък много мурафетлийка: каквато дрипа намери, прави си кукла.
Баба Дона. У, честит баща!
Квасников. Закачи ми глава чеснов лук, да не урочасам. А Асенчо — той е като лешник.
Баба Дона. Ух-ух-ух! То се наспорило!
Квасников. Господ, когато дава, не пита чий си син… А, пък Крумчо…
Балтов (оставя писмата, засмян). Още ли има, дядо Станчо?
Баба Дона (усмихната). Чакай, сега захващат царетата.
Квасников. Подир Крумча иде още едно, изтърсакът. Ама го не знам още капитан ли ще бъде, или госпожица… Какво се смейте? Ние там в провинцията друга работа нямаме, с това се залисваме. Из улиците вървиш и деца от камънето повече. (Влиза Стоянка.)
Явление 8
Горните и Стоянка.
Стоянка (на Балтова). Един господин даде това. (Подава му картичка.)
Балтов (гледа картичката и се мръщи). Отде е влязъл тоз? Нали ти казах да не пущаш?
Стоянка. Вратата е заключена, но този се промъкнал през задния стобор, през една отпрана дъска.
Балтов. Кажи му, че ме няма.
Стоянка. Баба Гана му обадила, че си тука.
Балтов (сърдито). Нали предаде заповедта ми на готвачката да казва, че ме няма?
Стоянка. Казах й. Но тя не смеела да излъже, че говяла, да се причести.
Балтов (сърдит, става). Чорт!… Тоз господин ме е задрънкал за служба, няма избава…
Квасников. Какъв е той?
Балтов. Един халосник и развейпрах. Представи ми се по едно време за поборник, за опълченец. Но документите му излязоха лъжливи… Той бил само пожарникар в Букурещ през Руско-турската война. Но в ума му се е втълпило, че е проливал кръв за България, и навред се оплаква, че отечеството не го наградявало за заслугите му. Преди месец извади револвер в министерството да се убие пред мене. „Дето, каже, ще мра от глад, по-добре е да умра от куршум, честно!…“
Квасников. Бре! И уби ли се?
Балтов. Дадох му пет лева и той се съгласи да се не убива.
Баба Дона. Кой е той?
Балтов (гледа картичката). Някой си Страхил Божидарович Боздугански.
Квасников. Страшни имена.
Баба Дона. Сега пак иде!
Квасников. Пращай ги да работят!
Балтов (усмихнато). Смея ли? Само един път се осмелих да кажа на един терзия това. И той извади револвера.
Квасников. Да се убий?
Балтов. Не, насочи го в гърдите ми.
Квасников (кръсти се). Да пази бог! Всякакъв свят има тука. Е, окайвам те, Никола. Слушай, едно зло куче що не пуснеш в двора?
Балтов (на Стоянка). Разсилният върна ли се? Отпрати оногова да дойде утре в министерството… Слушай! Отвори си хубаво ушите: днес не приемам. Никого няма да пуснете.
Стоянка. Бива.
Балтов. Казвай, че ме няма вкъщи.
Стоянка. Ама те не вярват.
Балтов. Отговаряй, че ме няма в София, че съм тръгнал за Пловдив, за Америка, за Божигроб!
Стоянка (изсмяна). Те са дяволи, няма да повярват.
Балтов (нетърпеливо). Тогава кажи им, че съм болен, че съм умрял, че са ме закопали в Орландовци.
Стоянка (засмива се). Ами като не си умрял?
Квасников (на Стоянка). Ти много не бъбри, слушай какво те учат. Па кога ще се комка Гана? (Стоянка излиза. Към Балтова.) Аз довечера ще си бягам… Ами една думица, Николчо…
Баба Дона. Че постой още в София.
Квасников. Тегли ме към нас, како Доне. Тука ми е чуждо. Нали го рекли? „Дето се окучило, там се научило.“ Ха, чакай, дохожда ли Поликсена наша? Тя е тука.
Баба Дона. Тук ли е? Не е дохождала.
Квасников. Иде да моли да я направят учителка. Ама каква учителка? Ще плаши децата… Тя по-добре да се ожени… Остана стара мома.
Баба Дона. Кой ще я вземе?
Квасников. Абе никой няма да я вземе тъй… Хем дърта, хем гола, хем грозна. Господ не я надарил с хубостчица: дундеста като каче, едното око черно, другото сиво, па и кривоока: тебе гледа, мене види. Пък зла, зла! Усойница цяла. (Към Балтова.) Аз викам, Никола, да я оженим, докат си министър.
Балтов (усмихнато). Че кой ще се полакоми за твоята роднина?