— Благодаря. Какво още ни е известно? Какво е медицинското заключение?
— Лекарят не можеше да ни каже особено много без предварителни изследвания. Предположи, че мъжът е мъртъв от около четирийсет и осем часа. Причина за смъртта най-вероятно е била тежка физическа травма — бедният човек направо беше размазан от бой. Честно казано, през трийсетте години работа като ченге не бях виждал подобно нещо. Сигурно престъпникът е използвал щанга — заяви и хвърли свиреп поглед към затворената врата. — Трупът и колата са на път към лабораторията. След ден–два ще разполагаме с доста повече информация.
— Семейството му уведомено ли е? — попита Мередит.
— Кметът и шефът са се заели с това — отвърна Карлтън. — Кметът иска следобед да свика пресконференция, за да оповести извършения арест.
Мередит кимна и посочи затворената врата:
— Кой е защитникът?
— Не съм го виждал преди. Висок, кльощав хлапак. Сигурно е нов — обясни Девъру.
Лора усети как стомахът й се свива и само след миг неприятното усещане бе потвърдено, когато вратата се разтвори и в стаята с доволно изражение влезе Ейвъри Даниълс.
— Нищо от казаното от клиента ми не може да бъде представено пред съда — заяви той заплашително. — Той твърди, че веднага е настоял за адвокат, а това право му е било отказвано в продължение на няколко часа.
— Обадихме ви се в момента, в който задържаният заяви, че иска адвокат — отвърна войнствено Девъру, — и ако му е било отказвано нещо, то е защото на вас ви бяха необходими три часа, за да пристигнете. А що се отнася до историята, която «клиентът» ви ни разказа, преди да дойдете, въобще не ми е необходим адвокат, за да знам, че това са пълни глупости. Не ни е казал нищо друго.
— Клиентът ми твърди, че е намерил колата и се е опитвал да я закара до най-близкия полицейски участък, за да я върне на законния й собственик.
Ченгетата се изсмяха.
— Не е ли смятал да мине и през някоя църква? — захили се един от униформените полицаи.
Ейвъри мрачно го изгледа:
— Смейте се колкото си искате, господа… и дами, но ако клиентът ми съобщи, че още някои от правата му са били нарушени, ще си имате работа с мен. А сега — започна, сякаш току-що бе отметнал като изпълнена поредната си задача, — виждам, че вече са пристигнали представители от прокуратурата. Бих искал да поговоря с вас насаме, ако нямате нищо против.
— Разбира се — съгласи се Мередит и погледна въпросително помощничката си. Лора съжаляваше, че няма възможност да разкаже на шефката си с кого си има работа, но на нея едва ли щеше да й бъде трудно сама да прецени способностите на Ейвъри.
Тримата бяха въведени в една стая, Ейвъри затвори вратата и високомерно изгледа жените. Той кимна леко на Лора и погледна въпросително Мередит, без да си даде труда да се представи.
— Аз съм Мередит Гафни — началник на Отдела за тежки правонарушения. А вие сте…
— Ейвъри Даниълс, служебен защитник. Клиентът ми обвинен ли е в нещо?
— Не, но скоро ще се погрижим да бъде, ако това ви притеснява — отвърна весело Мередит.
— Можете да предявите каквито си искате обвинения, госпожице Гафни, но аз вече съм набелязал толкова много процедурни нарушения при ареста, че случаят ви така и няма да стигне до съда.
— За Бога, Ейвъри… — започна Лора, като се надяваше да усмири малко новоизлюпения Кларънс Дароу. Мередит протегна ръка, като едва сдържаше усмивката си. — Бихте ли ми казали в какво се изразяват тези нарушения? — попита учтиво.
— Разбира се. Вече разбрахте, че въпреки настояването му му е било отказано правото да се ползва от услугите на служебен защитник. Но дори и преди това — още по време на ареста — са били допуснати сериозни нарушения. На първо място, полицаите не са се легитимирали достатъчно ясно. На второ, клиентът ми не е бил уведомен за причината за спирането му…
— Бил е спрян, защото е карал кола, за която полицаите са знаели, че е открадната — прекъсна го Мередит. — Надявам се, че не се опитвате да ми кажете, че тази причина не е достатъчна.
— Не — отвърна Ейвъри с лукава усмивка. — Опитвам се да ви кажа, че клиентът ми е бил спрян въз основа на анонимно обаждане в полицията, чиято достоверност не е била предварително проверена.
— Едва ли — намеси се Лора. — Притежаването на открадната кола е нещо повече от проверка на достоверността на обаждането, Ейвъри. Това са пълни глупости и ти много добре го знаеш.
Той беше ядосан и едва се сдържаше да не избухне.
— Не са глупости и ви предупреждавам, че възнамерявам да подам молба за прекратяване на следствието в мига, в който му предявите някакво обвинение.