— Не разбираш. Тя не е тук. Трябва да отида при нея. Тя го е видяла, Лора. Всичко е видяла…
— Какво е видяла?
— Видяла е как убиват Лорънс.
Лора, която все още стоеше изправена до бюрото си, трябваше буквално да се хване за него, за да не залитне.
— Искаш да кажеш, че изведнъж се е появил някой, който твърди, че е свидетел на убийството, така ли? Кой? Къде е тази жена?
— В някакъв хотел. Тя ми се обади. Не знам откъде е взела името ми. Предполагам, че го е научила от вестниците, но ми каза адреса, на който мога да я намеря. Иска да отида да я взема. Казва, че е много уплашена.
— Може да е някаква шега — предупреди я Лора. — Има хора, които биха направили подобно нещо просто заради тръпката или пък от злоба.
— Мисля, че казва истината — отвърна Даяна. Думите й бяха станали по-разбираеми. Лора с облекчение отбеляза, че тя постепенно възвръща самоконтрола си. — Готова е да ни посочи извършителите. Твърди, че знае имената, но настоява да я защитим. Страхува се от убийците. Струва ми се, че и тя е наранена. Мъжът, който е убил Лорънс, я е ранил.
— Къде се намира хотелът й?
— В Бъкхед, до теб. — Даяна й продиктува адреса.
— Добре. Ела в кабинета ми и ще отидем заедно. Каза ли й, че ще отидеш при нея?
— Да, но заявих, че няма да бъда сама. Тя изрично ме предупреди да не водя полицаи. Беше непреклонна. Струва ми се, че в убийството може да е замесено и някое ченге. Надявах се Кени да може отново да дойде с нас.
— Той е в Алабама. Ще се върне чак късно през нощта. Бих могла да помоля Крег да ни придружи…
— Предполагам, че така ще е по-добре, отколкото да сме сами. Но да не губим време. В момента излизам от къщи. Ще пристигна след около половин час.
Лора постави слушалката, като се опитваше да обмисли всичко, което току-що бе научила. Появата на очевидец сега, седмици след убийството и след като всяка нишка ги бе отвела до задънена улица, изглеждаше направо невероятна. Тя си спомни нещо, което Еймъс обичаше да повтаря. Понякога единственото, на което може да се разчита, е щастливата случайност. Лора обаче не вярваше в късмета, особено сега. Опасяваше се, че това ще е просто поредният капан. Която и да беше тази жена, тя явно имаше свои планове, които въобще не бе задължително да съвпадат с тези на Лора и Даяна.
Младата жена шумно слезе по стълбите и връхлетя в кабинета на Крег.
— Виж ти! Изглеждаш така, сякаш току-що си спечелила от тотото — отбеляза той. — Какво се е случило?
Лора се сепна. Наистина ли изглеждаше като спечелила от тотото? Може би разчиташе прекалено много на тази внезапно появила се непозната. Тя разказа на Крег за телефонния разговор, като се опитваше да говори колкото се може по-спокойно.
— Даяна идва насам. Искахме да ни придружиш.
— С удоволствие — кимна Крег, — но мисля, че все пак трябва да се обадим на полицията. Знам, че жената изрично е заявила, че не желае никакви полицаи. Не твърдя, че трябва да връхлетим в стаята й с полицейски значки и пистолети в ръка. Но ако нещата се объркат, искам ченгетата да са на наша страна.
Лора обмисли думите му и кимна:
— Ще се обадя на Карлтън. Няма да му обяснявам никакви подробности. Просто ще му съобщя, че по-късно може да имаме работа за него. Това достатъчно ли ще е?
— Да. Ще отменя срещата си за обяд. Кога ще дойде Даяна?
Лора погледна часовника си:
— Сега е десет и половина. До единайсет ще е тук. Господи, така и не се обадих на Роланд Джарвис, за да му съобщя за предложеното споразумение. Адвокатката също иска да се срещнем…
— Позвъни на Роланд и му разкажи с две думи за какво става въпрос. После се обади на адвокатката и й заяви, че клиентът ти се нуждае от известно време, за да обмисли предложението. Насрочи срещата за утре следобед.
— Слушам! — заяви тя и с престорена сериозност отдаде чест.
— Колко неща може да промени едно телефонно обаждане, а? Между другото, кога ще се свържеш с агента си по недвижими имоти, за да обяви за продан къщата ти?
— Забрави. Преди малко просто споделях мислите си. — И тя бързо излезе от кабинета, за да не позволи на Крег да продължи да се забавлява за нейна сметка.
Беше трудно да не се държи рязко с Роланд Джарвис, който, Бог да благослови смиреното му сърце, не можеше да разбере, защо адвокатът му го съветва да не приема най-голямата парична сума, която някога му бе предлагана.
— Имам нужда от парите, госпожице — заяви печално той. — Живея в къщата на мама, а тя плаче за нов покрив. Идва лятото и бих искал да си купя климатична инсталация.
— Чуй ме, Роланд. Ще ти осигуря много повече пари. Ако решиш да приемеш предложението им, не забравяй уговорката ни — господин Фанин и аз получаваме шейсет хиляди плюс направените разходи. Това означава, че за теб ще останат по-малко от деветдесет хиляди, които след това ще бъдат обложени с данъци. Можеш да получиш много повече.