Единственото неприятно нещо беше, че имаше доста сприхав нрав, но с мен се държеше съвсем прилично. Пък и аз можех да разбера колко отвратително се чувстваше, когато привържениците му се опитваха да говорят с него, докато той, се хранеше в някой ресторант. На няколко пъти го видях да крещи на разни хора, а веднъж дори удари един човек. Е, от време на време крещеше и на мен. Понякога се ядосваше, когато го прегръщах на обществени места или когато изтърсвах някоя глупост. Такива работи. Но никога не ми беше посягал, разбирате ли? Всички ме предупреждаваха да внимавам.
Преди няколко седмици бяхме излезли да вечеряме навън — не ме питайте къде, не си спомням. После искахме да отидем в един от клубовете в Бъкхед и след вечеря се качихме в неговия линкълн, марка «Навигатор» и тръгнахме натам. Не знам къде бяхме, защото той понякога минаваше напряко. Забравих да ви кажа, че с него беше и бодигардът му. Не си спомням името му, не беше обичайният му телохранител. Беше едър и рус и мисля, че беше ченге.
Значи ние сме в линкълна, а бодигардът кара след нас. Излизаме от една пресечка — както вече ви казах, не ме питайте за името й, — но беше тъмна и тиха и по нея имаше много затворени магазинчета. Не беше като повечето улици в Бъкхед, разбирате ли? Но приятелят ми мразеше задръстванията и знаеше всички странични улички. И така ние излизаме на някакво кръстовище и един човек с лексус се блъска в колата ни.
Приятелят ми пощуря. Аз се опитвам да го успокоя: «Успокой се. Ударът въобще не беше силен. Нали все пак сме в линкълн.» Но приятелят ми… Нали забелязвате, че не казвам името му, защото трябва да съм сигурна, че ще спазите обещанието си. Когато пристигнем във фермата, тогава ще ви съобщя кой е. Както и да е, той излиза, а другият вече е на улицата, извинява му се и оглежда щетите. Всъщност на линкълна му нямаше нищо. Трябва да ви кажа, че човекът, който ни удари, беше брат ви. Знам, защото вече много пъти съм виждала снимката му по вестниците.
Приятелят ми беше бесен. Започна да крещи, а после замахна и удари брат ви. Не исках да слизам от колата. Чудех се къде ли е бодигардът и не трябва ли той да се занимава с подобни работи. Когато телохранителят най-накрая пристигна, приятелят ми вече беше повалил брат ви на земята, риташе го и го настъпваше. Беше ужасно. Най-накрая бодигардът успя да го вразуми. Но брат ви вече беше мъртъв. Сигурна съм — просто лежеше на улицата. Виждате ли, нищо не можех да направя.
Мислех си, че няма да му се размине. Това не беше като да удариш някого в някой бар. Беше си чисто убийство. Обаче бодигардът просто вкара приятеля ми обратно в колата и ни каза да се прибираме. Реших, честно ви казвам, че той ще се обади на ченгетата и може би ще се опита да измисли нещо, така че приятелят ми да не влезе в затвора. Затова го послушахме и просто се прибрахме вкъщи.
Когато се прибрахме, приятелят ми видя, че дрехите му са изцапани с кръв, и направо полудя. Свали ги и ми нареди да ги изпера. Заявих, че не съм му прислужница, и той се вбеси. Изкрещя, че съм идиотка и че не може да остави домашната му помощница да види дрехите — той живее в една огромна къща, каквато направо не можете да си представите — така че накрая трябваше да ги изпера. Взех ги, отидох в пералното помещение и си помислих, че това може да е лошо за мен. Искам да кажа, че има закон срещу укриването на доказателства, нали? Затова сложих дрехите в един чувал за боклук и пуснах няколко други неща в пералнята, за да си помисли, че съм изпълнила това, което ми е наредил. Реших, че постъпвам изключително умно.
Известно време той беше много уплашен. Така и не видях отново онзи бодигард, а бях прекалено уплашена, за да питам какво се е случило. После чух по новините, че един чернокож — брат ви — е изчезнал. Реших, че бодигардът се е отървал от тялото. После обвиниха някакъв друг тип, а моят приятел просто си свиркаше.
Даяна, която ужасено бе слушала целия разказ, не можа да се сдържи:
— Малка кучка — заяви с треперещ от гняв глас. — Гледала си как брат ми умира и не си казала нищо. Ти си точно толкова виновна, колкото приятеля ти и бодигарда му…
— Чакайте малко, сега съм тук и съм всичко, с което разполагате — заяви Мишел. — Не съм светица, но мога да ви помогна и ако бях на ваше място, бих се отказала от изрази като «кучка» и други подобни.
— Тя е права — намеси се Лора. — Трябва да се възползваме по най-добрия начин от лошата ситуация. — Тя отправи многозначителен поглед на Даяна. Обещания или не, тя щеше да се погрижи това девойче да попадне при Мередит още щом «моят приятел» бъде арестуван. — Защо си сега тук, Мишел?