— Погледнете ме! Какво, по дяволите, си мислите? Той ме разкраси така и ще го накарам да си плати. И не ми казвайте, че ще бъде моята дума срещу неговата или че мазният му адвокат ще го отърве от затвора, защото този път номерът няма да мине. — С горчива усмивка Мишел пъхна ръка под кревата и извади голям черен чувал за боклук. — Ще му разкажа играта. Това са дрехите, с които беше облечен онази вечер. Кажете ми сега какво ще направите за мен. Кога ще отида във фермата и кой ще ми бъде адвокат и ще се погрижи да не бъда обвинена в нищо? Защото докато не ми кажете, няма да ви съобщя името му.
Крег бавно се изправи:
— Няма нужда да ни го казваш, Мишел. Знам за кого говориш. — Той съкрушено погледна Даяна. — Става въпрос за Шон Толивър, а мазният му адвокат съм аз.
> 30
Мишел изглеждаше стъписана. Крег току-що бе разкрил най-силния й коз. Лора би изпитала известна наслада от създалата се ситуация, но Крег очевидно бе силно разстроен. Тя му съчувстваше. Не беше лош човек, но в момента, в който историята се разчуеше, той щеше да отнесе доста критика за това, че е представлявал Толивър. Изражението му подсказваше, че Крег сам щеше да бъде първият и най-яростният си съдник.
Даяна първа заговори:
— Бях права. Знанието е по-добро от неведението. По-добре е да знам истината, колкото и ужасна да е. — Тя погледна Лора. — Трябваше да разбера кой го е направил и сега вече мога да се погрижа убиецът на Лорънс да бъде справедливо наказан. Знам името му — Шон Толивър. Той е баскетболист, нали?
— Да — потвърди адвокатката.
— Той е известен с невъздържаността си — заяви Крег, — но никога не е правил нещо толкова жестоко. Господи, Даяна, иска ми се никога да не го бях представлявал. Вече на няколко пъти трябваше да бъде в затвора. Никога не съм мислил, че е способен на подобно нещо.
— Вие не сте виновен — отсече тя, въпреки че гласът й трепереше. — Само той е отговорен за стореното. Иска ми се… иска ми се… много ми е трудно. Не мисля, че сте лош човек, Крег. Вие просто сте част от системата и си вършите работата. Всичко е погрешно, всичко.
— Така е — съгласи се той. — Дори и да не беше направил подобно изстъпление, той имаше редица прояви, а баскетболната лига му разреши да продължи да играе. Рекламодателите продължаваха да го наемат. А аз продължавах да го защитавам.
— И след случилото се ли ще продължи да играе?
— Не — отсече Крег. — Самият аз ще представя експертно писмо на съда, в което ще настоявам за най-тежка присъда. Освен това, ако ми разрешите, безплатно ще представлявам семейството ви в гражданския процес срещу Толивър.
— Не мисля, че ще искаме да го съдим. Просто трябва да приключим с цялата история.
По време на разговора Лора мълчеше. Даяна добре понасяше развоя на нещата — по-добре отколкото би го понесла самата тя — но имаше вероятност да е прекалено шокирана, за да осъзнава какво точно се случва. А Лора знаеше, че на Даяна ще й се наложи да научи и още някои факти.
— Даяна, може ли да поговорим насаме?
— Можете да отидете в банята — заяви Мишел. — Съжалявам, че не можех да си позволя да наема апартамент, за да има някое по-приятно място, където да си говорите.
Те влязоха в банята и Лора затвори вратата:
— Трябва да ти кажа нещо. Може би трябваше да ти го съобщя по-рано, но не исках да ти причинявам допълнителна болка. Вече знам какво се е случило с брат ти.
— И аз знам — отвърна Даяна.
— Не. Знаеш само част от историята. Мишел също не знае всичко. Още преди да се срещнем с нея, аз и Крег имахме известни подозрения. Разбираш ли, Шон Толивър не е убил Лорънс. Не отричам, че го е пребил жестоко, но човекът, който го е убил, е бодигардът.
— Мисля, че не те разбирам.
— Крег помоли докладът от аутопсията да бъде разгледан от втори патолог. Нараняванията на Лорънс са били изключително тежки, но този човек — професор в «Емъри» и много уважаван специалист — твърдеше, че според него брат ти е оцелял от първия побой. Той е бил в безсъзнание, най-вероятно е бил изпаднал в кома, но е бил жив.
— Какво искаш да кажеш? — попита Даяна, седна на ръба на ваната и закри с длани лицето си.
— Мисля, че бодигардът е отнесъл Лорънс от местопрестъплението. Може би и той го е помислил за мъртъв. Може би е искал да се отърве от трупа, за да прикрие престъплението на Толивър. Но по някое време е разбрал, че Лорънс все още е жив. Даяна, той е човекът, който го е убил. Предполагам, че никога няма да разберем абсолютно всичко. Може би Лорънс е щял да умре от нанесените му от Толивър травми. А може би не. Бодигардът най-малкото е виновен в убийство, причинено от безразличие, тъй като е отказал медицинска помощ на ранен човек. Но според нас става въпрос за нещо по-сериозно. Мислим, че той е ударил Лорънс по главата и именно този удар е причинил смъртта му.