Девъру погледна Карлтън:
— Дон не кара ли още онази червена камионетка?
Карлтън сви рамене:
— Май да. Но може да е взел кола назаем. Дарил никога не би му позволил да излезе със своята.
— Не беше камионетка — опита се да помогне Мишел, — а вече казах, че не беше червена.
С все така замислено изражение Девъру кимна на Карлтън:
— Добре. Мисля, че имаме достатъчно основания, за да вземем заповед за арестуването на Толивър. Засега ще извикаме Дон само за разпит.
— Чакайте! — изкрещя Мишел. — Тя ми каза, че и двамата ще бъдат арестувани.
— Ще бъдат — обясни Карлтън. — Ще арестуваме Толивър в момента, в който вземем заповедта за задържането му и го намерим.
— Около четири ще е на стадиона и ще се подготвя за поредния баскетболен мач — обясни услужливо Мишел.
— Идеално. Ще привикаме Дон, ще му зададем някои въпросчета и ако отговорите му не ни харесат, ще го задържим за през нощта. Но утре ще трябва да дойдете в управлението, за да го идентифицирате. В момента описанието ви е доста неясно.
Мишел отметна коса:
— Както кажете. Стига само да арестувате Шон. За предпочитане пред съотборниците му.
— Това беше — намеси се Лора. — Сега мога ли да я отведа?
— Моля — отвърна Девъру. — Надявам се пътуването да не е прекалено дълго.
При нормални обстоятелства и пътуването до следващата пресечка с прекрасната Мишел би било прекалено дълго, но в името на благородната кауза Лора бе готова да понесе компанията й за цели два часа. Те поеха към кантората на Крег, където Даяна се качи в колата си.
— Ще се оправиш ли? — попита загрижено Лора. — Искаш ли да се обадим на някого да дойде да те вземе?
— Добре съм — отвърна тя. — Само се чувствам леко замаяна. Може би ще мина през работата на Джулиън и ще го помоля да се прибере по-рано.
— Утре ще ти се обадя — обеща Лора. Двамата с Крег проследиха с поглед отдалечаващото се волво.
— Хайде — подкани Лора Мишел. — Това е моята кола.
— Пфу — заяви блондинката и изгледа с презрение раздрънканата кола. — Мислех си, че адвокатите изкарват доста добри пари.
— Така е — потвърди Лора. — Изключително добри пари. Господи, Крег! — извика и смъкна прозореца на колата си. — Забравих за срещата по споразумението с Ейми Нортън.
— В колко часа е? — попита той.
— Утре в два. В кабинета й.
— Аз ще я поема. Ти върви и не се притеснявай. Ще се погрижа да вземем доста добра сума.
— Най-вероятно ще се справиш по-добре от мен.
— Естествено. И ще можеш да си купиш нова кола — отбеляза многозначително той. — Тогава Мишел няма да се срамува да се вози с теб.
> 31
След като за един ден бе шофирала повече часове, отколкото обикновено караше за цяла седмица, Лора с облекчение слезе от магистралата, сви по отбивката за Бъкхед и се насочи към къщата си. Беше доволна, че успя да се прибере по светло, че щеше да има време за вечеря и за телевизия, преди да си легне. Замисли се дали да не мине през един доста удобен магазин, където можеше да напазарува, без дори да слиза от колата си, но реши, че е прекалено уморена за подобни дейности. У дома имаше макарони и някакъв сос и това щеше да й бъде достатъчно. Когато приближи къщата си обаче, осъзна, че ще й се наложи да промени плановете си.
Джипът на Еймъс бе паркиран пред дома й, а приятелят й седеше на стълбите на предния вход. Тя погледна часовника си. Едва ли бе пристигнал толкова рано, за да си играе на куче-пазач. Може би бе чул за ареста на Дон. Във въодушевлението си не бе помислила как този арест може да се отрази на личния й живот. Тя не търсеше и не искаше оправдание и нямаше никакво желание да заявява: «Нали ти казвах», но стомахът й се сви при мисълта, че може би самият Еймъс иска да бъде порицан.
Тя паркира и се запъти към него. Той се изправи и също пристъпи към нея и още преди да си кажат каквото и да било, Лора разбра, че това не бе приятелско посещение. Лицето на Еймъс гореше от гняв.
— Какво съм направила този път? — попита тя.
— Ти ли арестува Дон Арчър? — попита рязко той.
— Не. Арестуваха го от полицейското управление на Атланта. Аз съм само адвокат на свободна практика. Нямам право да арестувам когото и да било.
— Не се прави, че не разбираш. Нали ти си казала на Карлтън и Девъру, че Арчър е присъствал на нападението на Белю?
— Да, казах го, като се основавах на информация, дадена ми от очевидец. Шон Толивър също би трябвало вече да е в ареста. Това като че ли те притеснява.
— Да, наистина ме притеснява, и то много. Онази нощ Дон Арчър въобще не е припарвал до Шон Толивър.