— Свидетелят ми твърди обратното. Тя твърди, че онази нощ той не само е охранявал Толивър, но и се е намесил при сбиването с Белю. Аз само предполагам, че Арчър е бил този, който е разчистил нещата и е преместил трупа на Белю или може би трябва да кажа Белю, защото знаем, че по онова време той все още е бил жив.
— Значи мислиш, че Дон е способен и да извърши убийство, така ли?
— Така изглежда — заяви Лора. — Ти какво общо имаш с всичко това? Знам, че Дон ти е приятел, но случаят не е твой, Еймъс. Алекс и Карлтън водят разследването.
— Знам. Къде е свидетелката ти? При Емили ли я закара?
— Да, въпреки че не знам каква връзка има това с теб.
— Девъру ще отиде да я вземе оттам, така ли?
— Да. Би ли ми обяснил защо толкова се интересуваш от нея?
— На погрешна следа сте. Дон не е замесен в случилото се. Направи голям гаф, Лора.
Тя занемя.
— За какво говориш? Никакъв гаф не съм правила. Предадох разказа на момичето на Карлтън и Алекс и се погрижих да я предпазя от Толивър и Арчър, това е.
— Твърдиш, че е разпознала Арчър, така ли?
— Не си нося снимката му в портмонето си — заяви саркастично Лора, — но да. Тя го описа като бодигарда, охранявал Шон Толивър в нощта, когато се е сбил с Лорънс Белю. Не се сещаше за името му, но твърдеше, че започва с Д. Високо русо ченге с име, започващо с Д. Това, което не знаеше, беше, че Белю е бил решил да предаде на ФБР доказателства във връзка с разследването за корупция, което имаше реална опасност да уличи шефа на Дон. Всичко съвпадаше. Освен това — побърза да добави тя — аз нямам нищо общо с ареста. Алекс сглоби отделните факти.
— Не ги е сглобил правилно. Арчър не работи като бодигард. Кметът не позволява на никого от охраната си да работи извънредно. Дон ми се е оплаквал от това поне хиляда пъти.
— Може би просто е нарушавал правилата. Алекс си навлече неприятности за това, че е работил извънредно като бодигард, защо и Дон да не го е правил? Помисли ли за това? Ако Дон е нарушавал правилата, защо да ти се доверява? Освен това май Дон е участвал и във фалшифицирането на проекти, с което в момента се занимава ФБР.
— Дон не е способен да пази в тайна подобно нещо. Не би му стигнал умът за това. Той е просто едно голямо дете, израснало с една глава над повечето хора. Това бе и причината кметът да го избере в охраната си. Дон има много недостатъци, но не е мошеник.
— Добре, ако не е бил Дон, тогава кой е? — Изправена пред твърдата увереност на Еймъс, убедеността в собствената й теория започваше да се разклаща.
— Помисли малко, Лора. Кой би отишъл толкова далеч, за да защити подобна измет като Шон Толивър?
— Откъде да знам? — раздразнено попита тя, след което изведнъж я осени прозрението: — Дарил Майкълс, нали?
— Позна от първия път. Жалко, че не си помислила, преди да стовариш чука върху главата на Дон.
— Стига си се заяждал с мен — възмути се Лора. — Вярно е, че попитах Мишел, дали не е бил Арчър, но това беше едва след като тя ми го описа. Пък и тя веднага разпозна името му.
— Точно затова от теб не би излязло добро ченге. Свидетели като това момиче са изключително ненадеждни — готови са да кажат всичко, което поискаш. Тя се е скарала с Толивър и е искала да му отмъсти. Въобще не й пука дали някой друг ще пострада. Би заявила, че е бил и папата, ако това би й помогнало да натрие сол на главата на Толивър.
Лора объркано разпери ръце:
— Извинявай, но за мен това е просто недоразумение. Ще се обадя на Алекс, той ще освободи Дон и ще арестува Майкълс. Това ще те накара ли да се почувстваш доволен?
— Наистина бих бил доволен, ако нещата можеха да станат по този начин. За съжаление положението вече няма начин да бъде оправено с един телефонен разговор. Майкълс е разбрал за ареста на Арчър и за разказа на Мишел. Всички го знаят. Освен това е научил, че Девъру се е запътил към окръг Рейбън, за да вземе свидетелката. Алекс съобщи адреса по радиостанцията. В момента е просто въпрос на време кой ще стигне там пръв, а можеш да бъдеш сигурна, че Майкълс ще бърза доста повече от Алекс.
— Това е само предположение. Ще се обадя на Емили и ще я предупредя да се оглежда за Майкълс, но мисля, че дори и да си прав и той да е тръгнал за фермата, Алекс ще пристигне преди него. Трябваше да остана там. — Тя извади мобилния телефон от чантичката си и започна да набира телефона на Емили. Еймъс тръгна към джипа си. — Къде отиваш?
— В окръг Рейбън. Кажи на Емили да закара момичето в Клейтън, в кабинета на шерифа, и да ме чака там.
— Чакай, идвам с теб.
— Не, не идваш.
Тя сви рамене:
— Както искаш. Ще отида с моята кола.
Тя виждаше, че той едва се сдържа да не избухне:
— Поне веднъж в живота си ме послушай. Просто се обади на Ем, кажи й да вземе момичето и да се махне от фермата, а ти си влез в къщата и чакай. И без това вече достатъчно обърка нещата.