Мередит се изправи:
— Благодаря ви, че ни уведомихте за плановете си, Ейвъри. Бих искала да говоря с клиента ви, във ваше присъствие естествено, за да можете да го уведомите в момента, в който започна грубо да погазвам правата му.
Ейвъри присви очи, сякаш бе доловил иронията в гласа й, но после кимна и добави:
— Стига да е ясно, че разговорът ви е неофициален.
— Разбира се — отвърна тя.
Адвокатът ги поведе през чакалнята към страничната стаичка, в която седеше Роланд Джарвис, охраняван от самотен униформен полицай. Лора предположи, че заподозреният е около трийсетте, въпреки че изглеждаше много по-възрастен. Имаше изтерзания вид на човек, който е понесъл жестоките удари на живота и не може да повярва, че е оцелял. Беше висок, макар и да не можеше да се прецени колко точно, тъй като беше седнал, и слаб. По евтините му дрехи бяха изписани имената на всички известни марки облекла.
— Добро утро, господин Джарвис — поздрави Мередит и представи себе си и Лора. — Господин Джарвис, разбирате ли, че сте задържан като заподозрян за убийството на Лорънс Белю?
Мъжът погледна Ейвъри, който кимна.
— Да — беше отговорът, — но не съм го убил.
— Тогава защо сте карали колата му? — притисна го Лора.
Той вдигна рамене:
— Намерих я. Ключовете бяха на таблото. Просто… — Ейвъри погледна клиента си и поклати глава. — Просто смятах да я откарам в полицията.
— Не ви ли хрумна, че може би ще е по-добре да извикате полицията на мястото, където сте я намерили? — поинтересува се Мередит.
Джарвис бързо изрече:
— Наблизо няма телефони, госпожо. Кварталът е доста размирен.
— Разбирам — отвърна сухо тя. — Бихте ли ми казали какво е правил там съвестен гражданин като вас?
— Отивах на едно място. Просто минавах оттам.
— Просто сте минавали през размирен квартал и сте видели луксозен лексус. Кажете ми, господин Джарвис, трудно ли ви бе да убиете господин Белю? Много ли се съпротивляваше?
Арестуваният рязко вдигна глава и със сълзи на очи заяви, че никога не е виждал Белю.
— Разбира се, че не сте го виждали. Не и след като сте сложили трупа му в багажника на колата.
Джарвис се разплака. Мередит, която през повечето време бе изключително мила и добросърдечна, притежаваше умението за секунди да се превръща в безжалостен професионалист. Можеше да принуди доста по-закоравели престъпници от Роланд Джарвис да направят самопризнание и неведнъж го бе правила. Това бе част от играта, която Лора знаеше, че никога няма да се научи да играе така умело като шефката си. А и не искаше. Ако Ейвъри наистина защитаваше правата на клиента си, той би трябвало незабавно да спре това.
Сякаш прочел мислите й, защитникът се намеси:
— Достатъчно. Клиентът ми няма какво повече да ви каже.
Мередит се изправи и леко потупа Джарвис по рамото.
— Няма нищо. Пак ще си поговорим, Роланд. Можеш да ми се обадиш по всяко време. — Тя погледна часовника си и продължи с обичайния си професионален тон: — По-добре да тръгваме, имаме доста работа. Радвам се, че се запознахме, господин Даниълс. Надявам се скоро отново да се видим. — Тя излезе от стаята, последвана от Лора, която дори и не погледна Ейвъри.
— Предявете му обвинение за предумишлено убийство — заръча Мередит на Карлтън и Девъру, които чакаха отвън. — А ако успеете да арестувате и онзи Пери Мейсън за това, че се представя за адвокат, ще съм ви признателна.
Ченгетата се засмяха, Лора се усмихна. Бедният Ейвъри — ако си мислеше, че фактът, че е побеждавал на учебните съдебни процеси, водени във факултета му, означава, че е готов да се изправи срещу Мередит Гафни, най-вероятно скоро щеше да осъзнае грешката си. Едно беше обаче да се посмееш за сметка на мухльовци като Ейвъри, а съвсем друго да се преструваш, че един новобранец би могъл добре да защитава клиента си. Докато пътуваха към прокуратурата, тя сподели мислите си с шефката си.
— Виж какво — отвърна Мередит, — наех те, защото си дяволски добър адвокат. Освен това ми харесва и фактът, че имаш съвест. Но работата ти не е да оценяваш уменията на защитата. В системата съществуват достатъчно закони, които защитават правата на Роланд Джарвис. Ако не искаш да участваш, само ми кажи и ще уредя някой да те замести.
Лора се стресна от резкия й тон.
— Не искам подобно нещо. Просто съм виждала какво представлява Ейвъри в съда. Не можеш ли да поговориш с Джулия Уолтън за него? — Джулия, дългогодишна приятелка на Мередит, наскоро бе назначена за началник на Отдела за служебна защита.
— Не. Въобще не бих се зарадвала, ако Джулия започне да ме съветва как да ръководя отдела си и със сигурност няма да започна да я напътствам как да ръководи подчинените си. Залогът е прекалено голям, Лора. Не става въпрос само за нас. Възложена ни е задача и трябва да я изпълним. Разбираш ли?