Денят бе дълъг, но вече и последните слънчеви лъчи уморено се скриваха. Джипът си проправяше път през вечерното оживено движение, но с излизането им от окръг Гуинет дори и то намаля. В здрача пред тях се изправяха мостове и надлези, които ги обгръщаха с тъмнината си, докато минаваха под тях.
Лора бе гладна и уморена, а и с удоволствие би посетила тоалетната в някоя от множеството бензиностанции, покрай които минаваха, но не смееше да помоли за почивка. Бе искрено учудена, когато стигнаха до Корнелия, мястото, където пътят се отклоняваше на север към окръг Рейбън, и Еймъс попита:
— Искаш ли да спрем?
От тяхната страна на пътя имаше няколко бензиностанции.
— Ако имаме време — отвърна смирено тя.
— Защо не. Всичко изглежда под контрол. Но все пак не се бави много — предупреди я, докато спираше на паркинга.
Лора бързо свърши неотложните задачи, после на излизане купи няколко безалкохолни и закуски. Качи се обратно в джипа и протегна книжната торба към Еймъс.
— Взех ти няколко вафли.
— Благодаря, не съм гладен — отвърна той. Лора хапна малко солети, като се стараеше да не вдига шум. Едва бяха изминали няколко километра, когато мобилният й телефон иззвъня.
— Ало?
— Обажда се диспечерът от полицейското управление. Мога ли да говоря с лейтенант Ковалски?
— В момента шофира. Да му предам ли някакво съобщение?
— Предайте му, че не можем да се свържем с Девъру. Обадихме се на шерифа на окръг Рейбън и те ще изпратят кола на дадения ни от детектив Девъру адрес.
— Ще му предам. Помолихме хората в къщата да отидат в града и да ни чакат в кабинета на шерифа. Сигурно вече са пристигнали.
— Когато преди няколко минути говорихме със заместник-шерифа, още не се бяха появили. Най-вероятно не е нищо обезпокоително.
— Да. Сигурно са спрели някъде да си купят нещо за ядене — промърмори Лора, като сама не си вярваше.
— Помолете лейтенанта да ни се обади, когато пристигне и се свърже с Девъру.
— Ще го направя. Искам да кажа, че той ще го направи — уточни Лора и диспечерът прекъсна връзката.
— Не могат да се свържат с Девъру — обърна се тя към Еймъс, — а Ем и Мишел все още не са се появили, при шерифа.
В отговор той пъхна ръка под седалката, извади сигналната лампа и я прикрепи към покрива на джипа. Ярката светлина озари здрача, Еймъс натисна газта и джипът със свистене се понесе по завоите на планинския път.
— Еймъс? — попита тихо Лора. — Притеснен ли си?
— Да — отвърна той. — Майкълс е мошеник от класа. Самата мисъл, че идва насам, ме кара да се тревожа. Най-вероятно е доста добре въоръжен и твърдо решен да изпълни мисията си.
— Емили също има оръжие — заяви Лора.
— Тя е безпогрешен стрелец, но не мисля, че някога е стреляла по човек. А аз съм виждал Майкълс да използва оръжието си. Не пада по-долу от нея, а освен това най-вероятно е убил един-двама души.
Тя разтревожено го слушаше:
— Ако си знаел, че е толкова гаден, защо се движеше с него?
— Няколко игри на баскетбол не означават, че се «движа» с някого. Знаех, че е гаден, но никога не съм го смятал за хладнокръвен убиец. За разлика от теб аз не виждам във всеки човек убиец.
— Нямаше нужда да започваш — отвърна разпалено Лора. — Въобще не съм подозирала Дон, преди Мишел да ми го опише и да заяви, че името му започва с Д.
— Но след това изведнъж ти е хрумнала гениална идея и си я попитала дали случайно не е бил Дон, нали?
— Да. Но мисля, че и ти би направил същата връзка. Искам да кажа, защо, за Бога, му е било необходимо на някого да мести Лорънс Белю, а после да го убива? Предположих, впрочем бях сигурна, че Дон е видял в лицето на Белю човек, готов да свидетелства срещу кмета. А Дон все пак е началник на охраната му.
— Което не означава абсолютно нищо. И аз от време на време работя като охрана, но няма нито един политик, на когото да съм готов да опирам пешкира, а още по-малко да застрелям някой невинен минувач, само и само да защитя работодателя си.
— Но ти не си Дон Арчър.
— Повярвай ми, Арчър не би заложил главата си заради кмета.
— Може би не, но на Девъру тази идея като че ли не му се виждаше толкова странна.
— Малко вътрешна информация — Девъру не е от най-умните в управлението. Всъщност Карлтън е далеч по-добър от него. Девъру заема поста си единствено благодарение на по-големия си стаж и солидните си връзки. В полицейското управление на Атланта има остър недостиг на детективи. Биха наели абсолютно всеки. Отхвърлих молбата на Девъру да бъде преместен в моя отряд.