С ясното съзнание, че може да бъде видяна от къщата, тя се прилепи към стената на конюшнята и бавно се придвижи до ъгъла, откъдето през поляната се виждаше къщата на отсрещния хълм. Лора не можеше да различи самата къща, но виждаше, че прозорците са осветени. Тя се взря в тъмнината с надеждата да долови някакво движение, може би дори да различи силуета на Еймъс, но не забеляза нищо.
Започна да се придвижва обратно към джипа, твърдо решена да се върне на поста си, когато чу изстрел. Тя неволно извика и падна на колене в очакване на още изстрели. Не се чуха абсолютно никакви звуци — нито викове, нито писъци — нищо. Като се бореше отчаяно с обзелата я паника, тя се изправи на крака. Опита се да заличи чудовищните образи, рисувани от съзнанието й — Еймъс с разкъсано и кървящо тяло или Емили — просната на пода в къщата си.
Не можеше да се остави на произвола на въображението си. Трябваше да предприеме нещо. Тя се огледа в търсене на конкретно решение на ситуацията. Бе застанала точно пред тежките врати на конюшнята, които бяха затворени за през нощта. Познатият мирис на коне и кожа я поуспокои. Без да се замисли, отвори вратата и влезе. Лора все пак можеше да вижда достатъчно, за да знае къде отива. Единият от конете изпръхтя леко при приближаването й. Тя тихо му прошепна нещо и отмина.
Като се движеше внимателно, тя подмина конете и се запъти към мястото, където бяха складирани вече непотребните инструменти. Без колебание се приближи към стария трактор и повдигна седалката. Ключът от стаята с такъмите за езда си беше на мястото.
Тя го взе и пипнешком се насочи към стаята. След няколко опита успя да пъхне ключа в ключалката. За щастие през малкия прозорец в стаята се процеждаше достатъчно светлина и Лора безпогрешно се насочи към шкафа. Отвори чекмеджето и въздъхна с облекчение, когато видя, че револверът на Анжел все още си е на мястото. Провери пълнителя — оръжието бе заредено с пет патрона със сачми, точно толкова, колкото и когато го бе видяла за пръв път. Тя погледна на поличките в шкафа с надеждата да намери нещо по-сериозно, но откри само кутия със същите самоделни патрони. Логично беше, че Емили няма да държи нищо смъртоносно на толкова достъпно място. Лора изпразни съдържанието на кутията в джобовете на панталоните си.
Вече въоръжена, Лора се почувства по-уверена. Излезе от конюшнята, затвори вратата и се запъти към поляната. Мина под оградата, пое дълбоко въздух и притича колкото се може по-бързо през откритото пространство.
След като стигна до другия край на поляната, тя спря и наново прецени ситуацията. До къщата имаше два пътя. Можеше да излезе на главния и да тръгне по алеята, но тогава със сигурност щеше да бъде забелязана. Другата възможност бе да върви по пътечката от задната врата към вътрешността на долината. Реши да тръгне по нея. Беше сигурна, че Еймъс би направил същото.
Пътеката бе стръмна, а изкачването й с револвер в ръка се оказа по-трудно, отколкото бе очаквала. Лора успя да стигне до къщата сравнително безшумно, въпреки че всяко изпукване на клонки й се струваше по-силно от топовен изстрел.
Щом стигна до градината зад къщата, нещата станаха по-лесни. Лора, която изключително добре познаваше района, стъпваше безшумно по влажната трева. Приближи се към задната врата на къщата с увереността, че би могла да бъде забелязана единствено от прозорците на горния етаж. Светлината обаче идваше от първия етаж и Лора реши, че си струва да поеме риска и да прекоси оставащото й открито пространство до къщата.
След като стигна до нея, тя се промуши през ограждащия я жив плет и спря, за да оцени положението. Все още не бе имала време да помисли какво ще прави, след като стигне до къщата. Реши, че първо трябва да разузнае положението. Пое дълбоко въздух и пропълзя до най-близкия прозорец, след което с огромно усилие се изправи.
Виждаше трапезарията. Не се забелязваше никой, но през отворения прозорец долитаха гласове. Те като че ли идваха от хола, който се намираше от другата страна на къщата. Чуваше нечий плач и нечие стенание, долавяше и тих мъжки глас, който се надяваше да е на Еймъс. Тя избърса потните си длани в панталоните си и премести револвера в другата си ръка. Трябваше да надзърне през прозореца на хола, а това означаваше още веднъж да прекоси задния двор. Лора се прокрадна до ъгъла на къщата и отново притича през откритото пространство. След като мина от другата страна, тя се притаи до стената под прикритието на живия плет.