— Да — отвърна тя. Но не можеше да го приеме. Роланд Джарвис, виновен или не, щеше да бъде принесен в жертва на олтара на болните амбиции за власт на Маршал Оливър. А това просто не беше редно.
> 4
Победната пресконференция за оповестяване на ареста се проведе в Ийст Сити Хол, където се намираше кабинетът на началника на полицията Чарлс Сисън. Сградата, бивш универсален магазин, се намираше на североизток от центъра. Мястото не беше особено удобно за никого, освен за кмета, който винаги можеше да избегне появата си на подобни срещи с медиите с извинението, че има неотложна работа в кабинета си в центъра.
В последно време кметът имаше сериозна причина да отбягва светлините на прожекторите поради слуховете, че срещу него се води федерално разследване за нередности в изготвяните от кметството договори. Местоположението на сградата предоставяше удобно извинение за изключително заетия градски управник да пропусне пресконференцията. Лора обаче харесваше сградата на Ийст Сити Хол и пътуването до нея не й се струваше чак толкова дълго. Сградата бе интересен пример за успешното преустройство и употреба на историческа постройка. Освен това в нея се намираше и кабинетът на Еймъс.
Маршал Оливър, който бе пристигнал по-рано, за да разговаря с началника на полицията и репортерите, забеляза Лора и й махна да отиде при него зад подиума.
— Къде е Мередит? — попита.
Лора, свикнала с резкия тон на областния прокурор, реши, че няма смисъл да се засяга от намека, че само нейното присъствие не е достатъчно.
— Отиде до тоалетната. Ей сега ще дойде.
— Какво стана? Успяхте ли да разпитате оня тип?
Цялата сутрин Маршал бе имал особено важни срещи и бе неоткриваем дори по мобилния му телефон, който винаги носеше със себе си. Докато Лора му разказваше случилото се, очите на прокурора шареха из залата, в която се събираха участниците в пресконференцията. Погледът му, както и този на Лора, се спря на четирима души.
— Това ли е семейство Белю? — поинтересува се тя. Беше сигурна, че Маршал, като човек в отлични отношения с чернокожия елит, ще познава семейството.
Областният прокурор кимна:
— Родителите му — Хелън и Мартин, и сестра му Даяна със съпруга си. Случилото се направо ги съсипа. Те са свестни хора.
Хелън Белю бе застанала малко настрана от семейството си и оглеждаше залата. Лора си припомни, че жената е секретарка в Сената, и си помисли, че обстановката сигурно й е доста позната. Тя бе висока, внушителна жена, облечена в строг тъмносин костюм с асиметрична яка, каквито носят всички влиятелни жени във Вашингтон и никой никъде другаде по света. Съпругът й, макар и вече пенсионер, бе запазил гордата осанка на военен. При вида на дъщерята обаче сърцето на Лора се сви. Тя се бе облегнала на съпруга си и трепереше толкова силно, че можеше да се забележи чак от другия край на залата.
— Не съм сигурна, че е трябвало да идва и тя — отбеляза Лора.
Маршал поклати глава:
— Съмнявам се, че биха могли да й забранят. Двамата с Лорънс бяха изключително близки. — Той гневно тръсна глава: — Каква загуба. При всичката измет на света защо трябваше този идиот да избере точно Лорънс?
— Познавахте ли го?
— Разбира се. Знаеше ли, че той направи програмата ни за възлагане на случаи? — Тя поклати глава и се опита да не изглежда учудена. Анонимният търг е бил спечелен от човек с доста солидни политически връзки. ФБР се интересуваше точно от такива съвпадения. Маршал продължаваше да обяснява: — Мисля, че за разлика от семейството си Лорънс не се интересуваше от политика. Преди да роди, Даяна беше политически съветник. Сега вече има две деца. Умно, изключително умно момиче. Участваше и в двете предизборни кампании на Харисън.
— Така ли? — попита учтиво Лора. Кметът Харисън Брод не беше сред любимците й, но никой политик не би могъл да се надява на подобна привилегия. В дните, когато Маршал бе повече политик, отколкото юрист, а с приближаването на изборите тези дни ставаха все повече, дори и той изпадаше от класацията й.
— По-добре да отида да поговоря с Хелън — отбеляза областният прокурор. — Ще се видим по-късно.
Той прекоси залата и застана до семейство Белю. Лора не беше наивна. Много добре разбираше преимуществото на присъствието на скърбящ роднина в съдебната зала или сред репортерите, но самата тя не одобряваше използването на този неоспорим коз. Маршал обаче едва ли имаше нещо против. Не че шефът й беше циник. Ако беше такъв или както бе прието да се казва, ако «имаше по-голям нюх на политик», сигурно редовно щеше да инсценира подобни драми, изтъкани от тънките нишки на всекидневните нещастия в Атланта. Лора обаче знаеше, че той е или прекалено принципен, или прекалено голям инат, за да се възползва от хора, които не разбират за какво става дума. Членовете на семейство Белю много добре разбираха. Знаеха, че наближават трудни избори и след като техният интерес да получат справедливо възмездие за смъртта на сина си съвпадаше с нуждата на Маршал от благоприятни отзиви в пресата — толкова по-добре.